Ти, Ина Иванова, цяла в бяло,
така си „секси“, толкова си ти
със бялата си рокля разцъфтяла,
подобно вишна, цъфнала в мечти,

що в утрото трепти благоуханна
и птички и врабчета с нежен звук
сред нея кацат, пърхайки „Осанна!“...
Не се ли радваш, че сме живи тук?...

О, ний сме живи, живи сме, защото
родени сме от майка и баща.
Какво да кажат всичките роботи,
родени от машинни обороти?...
Такваз родитба аз въобще не ща!...

Не ща я аз, понеже и защото
над мен благоухае светъл май.
И вишната трепти над Естеството!...
И пълни със стенания Живота!...
Така да си ухае тя докрай!...

върни се | продължи