Поле, река, небе и шир дълбока!...
Това съзирам всяко утро аз,
щом стъпя на площадката пред блока,
под струйка дим подобно синкав клас.

Знам, пръснат този свят е на фрагменти!...
Но Поли подир миг ще го слепи,
кога съзре интимните моменти,
в които фрагментарното трепти.

Като витражи в пролетни колажи,
напукват се църковните... витражи
и рухва на фрагменти този свят.

Но що от туй? Погледай колко вещо
там подир миг ще го слепи със нещо
момиче върху стълбица от цвят.

върни се | продължи