ЗАКОН ЗА НЕБЕТО

Ивайло Иванов

           „Освен закон за клеветата, депутатите от ГЕРБ Красимир Велчев и Емил Караниколов се зарекоха да внесат и законопроект за чистотата на българския език. Това съобщи самият Караниколов, цитиран от „Дарик-Радио“. По думите на депутата българският език трябвало да стане разбираем и за баба Пена от Бусманци. Според депутата, в момента всеки говорел каквото си иска, при това съвсем безнаказано.“ Вестник „Гласове“

          Закон за чистотата на българския език – няма да внасяш! /Ако не искаш да те напсувам на някой чужд език!/ Преди време пак едни такива като теб искаха да внасят Закон за българския език и аз тогава бързично им посветих настоящия фейлетон, сега го вадя от нафталина и го тръшвам със все сила пред теб. Просто... не зная какво да кажа за хора като вас - все едно една ви е Майка раждала, от една Държавна машина сте произлезли всичките!... Мине се, не мине някоя-друга благодатна година, и току някое ченге пак пропищи, че българския език не бил достатъчно кастриран и чист. От двадесет години анализирам чужди и пиша свои книги и досега проблеми с българския език не съм имал, не вярвам да имам и в бъдеще. Проблеми с българския език днес имат онези, дето са имали проблеми и с Държавна сигурност навремето. Във смисъл, по-дълбоко лингвистично разбирателство и общоезикова синхронизация на интересите. На всички тях, като и на настоящия калпав проектозакон аз посвещавам своя някогашен фейлетон - а баба ти Пенка от Бусманци ще разбере дълбочината и сложността на българския език, когато вземе, че умре! Там си говорят само и изцяло, чрез споделени размисли!...

          …Пак петевци и хайтовци, пак пишурки с пушки, преметнати на рамо, като бълхи разщъкали се из шубраците на родната литература, и ето, гръмват със по някой празен залп, гарнират го с нелепа псувня, а след това премятат пушка пак на рамо и тръгват към вечерния запой, като по пътя не забравят и да се провикнат: „Искаме закон за езика! Искаме. Закон за езика!“ А бе, ловете си планински дивеч, мили хора, имате си викачи, имате афгански хрътки и балкански копои, никой не ви спира, но живия организъм на българския език го оставете, най-подир, на мира - не защото той е някакъв защитен дивеч - то това не му и трябва, - а защото пред мерзостта, струяща от дулата ви, дори и той понякога е беззащитен.

          И какво предвижда, според вас, този бъдещ браншови Закон, с какво би облекчил лова и риболова ви той? „Много просто!“, отвръщате вие. „Това ще е наредба, според която, ако даден автор безпричинно убие някоя родна думичка или пък прекали със вноса на чуждиците във фауната на родната литература, билетът му ще бъде тутакси отнеман, а пък самият той – глобяван пресолено и скъпо!“. Просто и ясно. Като полицай на пост! На доста български ловци, писатели и полицаи ще им поолекне джобът, мисля си аз, дано поне се понапълнят вашите! Но бял кахър е тази лекота в сравнение с това, което би трябвало да направите с такива майстори на словото като Стоян Михайловски, Атанас Далчев или Симеон Радев, например, защото те не само употребяват чужди думички и внасят чужда фауна посред флората на родната литература - те на чужд език директно и пишат...

          Ако не вярвате, прочете политическите и философски трактати на Михайловски, писани директно на френски и непреведени и до ден днешен, или пък книгата „La Macedoine et renaissance bulgare au ХIХe siecle“ на Симеон Радев - също писана на този чужд /за вас/ френски език. Всъщност, чрез тази презряна чуждоезикова книга, той, в качеството си на български дипломат, не защитаваше ли именно българските интереси, след пагубния за страната Ньойски договор? И ако я беше написал на граовски диалект, примерно казано, европейските политици, за които е била предназначена, по-лесно ли щяха да я разберат? Според вас, сигурно!...

          Не ми твърдете само, че тази традиция по-късно „се прекъсвала”. Хич не се и прекъсва даже, ами продължава с най-упорити и злоради темпове и през комунизма, и през комизма на новото време, с подобаваща ирония наречено от вас „борба за демокрация“, а тя е борба за демократизация на стила и езика, преди всичко. Но да се върнем към класическите примери от живково-брежневско време, тъй като те са далеч по-присъщи на стила и езика ви. Само че и те, всичките вкупом, пак свидетелстват срещу вас, едните - чрез цинизма и убогостта на пошлата ви естетическа прагматика, а другите - посредством нравствения стоицизъм и високата художествена мяра, въплътена в тях. Да се заслушаме в словата им тогава!...

          Има някаква (хипотетична) вероятност да сте чували, че стихотворението „Църквата на Отон - I в Мемлебен“ от Атанас Далчев е писано първо на немски и едва след това - преведено на български, пак от самия автор, съществува малшанса да знаете, че и статията на проф. Никола Георгиев за немскоезичните цитати у Пенчо Славейков също е писана първо на езика на самите цитати, а след това - преведена от самия професор за „Цитиращия човек в художествената литература“ на български. Ако сте станали пък чак дотолкоз либерални, че да признаете и един Владимир Левчев за талантлив поет, то пак ще се натъкнете на същата лингвистична парабола. Поне две от неговите късни стихосбирки /сиреч, цели две книги!/, са писани най-напред на английски, а след това - отделни творби от тях се появиха и в печата у нас, преведени от автора на български. На чужд език е писана и високата книга на Владимир Сабоурин „Sprache und Gewalt: Fluchtlinien der literarischen Moderne“, и колко още примери, и колко книги, които хоризонтът на скромната ми образованост понастоящем не успява да обозре.

          Но струва ми се, най-големи глоби ще трябва да отнесат представителите на една вековна институцията, която вие непрестанно хулите, наричайки я само „стълб и крепител на българщината“ или – „на националната духовност“, глупостта е все тая. Не ще и дума, че става въпрос за Православната Църква. Как не ви е срам непрекъснато да кощунствате срещу духа на Християнството, сиреч срещу живата Личност на Светия Дух, наричайки го само и единствено „крепител на националния етос, митос и космос”, има ли по-убого и безбожно определение от това? Не, той си е крепител и на целия Космос, за ваше сведение, и на Ирационалния свят, ако щете да вярвате, и на всичките възможни Светове и Вселени, че и на техните потенции и основания даже, само не и на основанията на Глупостта ви!...

          Ако сте имали наглостта поне веднъж в живота си да идете на църква, ушите ви направо биха въшлясали от купища чуждоезикови думи, формули и сакраментални фрази, калкирани директно от гръцки, латински или от твърде омразния за вас еврейски език. Е, тези думички изгонихте ли ги, сега, от българския езика, взехте ли бухалката или кривачката, то да ги погнете напреко през поляните край родните ни църкви, белким забягнат по-далече в странство и те, примерно към Горна Румъния или Долноалбанска Тракия, отдето много от тях са и дошли? Евхаристия, ирмос, парастас и праксис, агиография, омилетика и домиле ми, ягодо! – на такъв език говори стълбът и крепителят на българщината ви – дано поне за „ягодата“ да сте го разбрали!...(Еротичен мотив.)

          Минава турско робство, свободата идва към българщина ни - и ето, още през втората половина на нашето /твърде убого/ национално Възраждане господин Найден Геров /Петербург-София/ решава да стъкми за народа ни един превъзходен „Речник на български език“, чрез който по-грамотните българи да се срещнат, в психологически смисъл, със себе си и да могат да се разберат с подсъзнанието си на български език!... Какво е удивлението му обаче, когато господинът със нарастваща озадаченост забелязва, че болшинството от тия тъпунгери и родни си език са забравили даже и че най-елементарни славянски думички е необходимо да им бъдат обяснявани чрез съответните турски синоними и простосърдечни аналогии. „Белег“, пише страдалният Найден Геров, и бърза във насрещната колонка да се застрахова чрез ясното турско „нишан“, та да го разберат повече от грамотните българи, по това време в чужбина!... Тази и толкова още пълчища турски думички изгонихте ли ги от българския език или още не сте? Как ще ги гоните, бе, тъпанари такива, нали езикът ни ще ви осъди в Страсбург /едно на ръка/ и второ, как аз, например, бих могъл да изразя погнусата си, болката и омерзението си от това, което днес се вихри в родната литература, ако не прибегна до сочната, красноречива турска думичка „алъш-вериш“!... „Стилът, това е човекът!“ казва българинът Гео Милев малко по-късно, някъде през 20-те. За много български писатели и критици стилът „алъш-вериш“ /авангардистко-постмодерен стил/ изразява в достатъчна пълнота и „човека“.

          Подобна задкулисна зависимост личи и при русизмите, по-масово навлезли у нас след по-интензивното олевяване на България, същите инфернални кукловоди се подават от потока англоезични думички, които навлизат от двадесет и повече години насам!... Или, с две думи казано, да ме разберете и вие, ето го идиомът (кукловодът) - „недейте се прави на по-глупави, отколкото сте“!... Оставете го, най-накрая, намира този въшлясал от чужди думи език, както и аз отдавна съм оставил гнусната ви политика намира, иначе ще взема няколко павета от по-тежки думи и ще ви натроша прозорците, да знаете, вагабонти с вагабонти такива!... Мине се, не мине някоя-друга година, и току някое ченге пак пропищи, че езикът ни не бил достатъчно кастриран и чист. И вика: „Дайте ни закон за езика!“. На ти един закон за езика, набара ли го законът сега, друга наредба ви трябва на вас, друга благодат и правило, не за Закон за езика – а „Закон за небето“, и той поетът, мисля, че ви го написа вече, ала за разлика от чистия му дух, с погнуса отлетял към Небесата, вие нито искате да приемете един такъв закон, ни да политнете към Него! Време ви е вече!...