ДИАЛОЗИ

За усмивката

- Лъчезарна ли е усмивката ти
или само така бих искал да бъде?
- Не знам, не мога сама да се видя,
но ми е светло отвътре,
и очите ми ще прелеят
като стомни, над коите грее
ведро от дълбок кладенец.

За горенето

- Изгорих онова тесте с карти
и станах нехазартен.
- Един единствен път горих спомени
над умивалника.
Но цялото пламтящо тайнство
се изпари,
докато дълго и старателно
миех мастилото.
Сега си спомням
не по-малко от преди,
но някак си отзад напред.

За срещите

- Имам среща по обяд
с един мой съученик!
- Чудно!Там на масата
ще полеете несбъднатото,
после ще се разпълзите
всеки пак на някъде.

За спомените

- Омръзна ми да ме ограбват
и с моя хляб да правят помени.
- Някога можех дълго да бягам,
а сега тичам в спомени.

За провинцията

- Пристигнахме ли?
Уморих се от това пътуване!
- Да. Стигнахме.
Усети ли ножа на релсите,
мириса на автобусна спирка,
сянката на безоловен бензин,
на София каменната просъница
и аромата на кафе от съседната улица?
...Няма тревни сълзи, петли и хайку.
Всичко е друга магия - не като онази.
Но пък след малко
ще се напълни с принцове и принцеси,
които някой ден ще съжаляват,
че са вярвали на витрините…
...ей, къде си?

За улицата

- Нали ми каза, че ще видя принцове?
Дотук срещнахме само просяци!
- Потърпи.Онези още спят.
А щом станат, те не вървят по улицата.
Ще ги познаеш като профучат.

За забавленията

- Забавляваш ли се?
- Не. Не мога, когато не танцувам.
- Аз пък гледам през прoзореца.
Виж ги онези как се преструват.
- Да, преструват се,
но може пък да свикнат
да изглаеждат така щастливи.
- Аз не искам да свиквам
да ги гледам фалшиви.

За предположенията

- Той ще те нарисува може би,
или пък от теб ще налепи скулптура.
Ти сигурно ще пишеш стихове,
докато погледът му като полъх
теб ще преплува -
напред-назад, напред-назад…

- Не ме дразни.
Изобщо никой никого не ще рисува.
От мен комерсиална пластика не става,
това което ще напиша,
едва ли някого интересува.
Напред-назад, напред-назад
единствено махалото пътува.

За фактите

- Къде е усмивката ти? Няма я.
Или само така ми се струва?
- Не знам. Не мога сама да се видя.
Отдавна не съм излизала навън.
Но не сме се сбогували.