Дъжд
Като врани, стреснати от дъжд
къщите настръхват посивели.
А дъждът - безцеремонен мъж,
с покривите им флиртува смело.
Сто очи квадратни го следят
и сноват по него сто антени.
Клони го одумват и плетат
триста клюки в мокрите вретена.
А пък той-пиян, бездомен, бос,
вдига тост под влюбените стрехи,
чупи чаши веселият гост
и раздава всичките си дрехи.
|