Илиана Илиева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Дъжд

 

 

Като врани, стреснати от дъжд
къщите настръхват посивели.
А дъждът - безцеремонен мъж,
с покривите им флиртува смело.

 

Сто очи квадратни го следят
и сноват по него сто антени.
Клони го одумват и плетат
триста клюки в мокрите вретена.

 

А пък той-пиян, бездомен, бос,
вдига тост под влюбените стрехи,
чупи чаши веселият гост
и раздава всичките си дрехи.
 
 

 

 

 

 

 

 

 

 

© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]