Илиана Илиева
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
Дъжд
Като врани, стреснати от дъжд къщите настръхват посивели. А дъждът - безцеремонен мъж, с покривите им флиртува смело.
Сто очи квадратни го следят и сноват по него сто антени. Клони го одумват и плетат триста клюки в мокрите вретена.
А пък той-пиян, бездомен, бос, вдига тост под влюбените стрехи, чупи чаши веселият гост и раздава всичките си дрехи.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!