Илиана Илиева

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Завистта на боговете

 

 

Напролет се пробуждат бреговете
от палавите ласки на реките
и слизат на земята боговете
от простите наслади да опитат.

 

Горите се превръщат в самодиви.
Те слънцето омайнически вплитат
в косите си, а приказни мотиви
във мислите им сенчести долитат.

 

В небето се премятат ятагани
и рукват дъждовете върху нас.
Чадърите ни даже са пияни
и капе по ръкавите ни страст.


 
 

 

 

 

 

г1998-2011 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]