Завистта на боговете
Напролет се пробуждат бреговете
от палавите ласки на реките
и слизат на земята боговете
от простите наслади да опитат.
Горите се превръщат в самодиви.
Те слънцето омайнически вплитат
в косите си, а приказни мотиви
във мислите им сенчести долитат.
В небето се премятат ятагани
и рукват дъждовете върху нас.
Чадърите ни даже са пияни
и капе по ръкавите ни страст.
|