Той е в далечно място, в топло море. От жегата и буйната растителност над острова се издига мараня и го забулва, та когато идваш отдалеч почти не го виждаш. Слива се на хоризонта с облаците. Трябва да се приближиш и тогава забелязваш колко е наситено зелен. Сутрин от него лъха хлад и мирише на земя и билки. Щом слезеш на брега и се гмурнеш в него, усещаш сладкия аромат на почти презрели плодове. Няма кой да ги бере и затова клоните висят до земята, готови да те нахранят. Вместо пътеки има изворни ручейчета. Те правят брод в гъсталака и те водят. Нищо друго не ти остава освен да им се довериш. Вървиш и си мислиш, че няма излизане. Пъстри птици летят хаотично в смут. Едва ли са единствените обитатели тук, но със сигурност са най-смелите. А всяка по-дива твар бог знае къде се е шмугнала и те гледа с любопитство, докато забравиш за страха. Някакво животинско присъствие те кара да се чувстваш като в театър, където ти си главният герой, а може би бог, когото са чакали вечно.

         Големите дървета правят просека и от време на време нахлува въздух откъм морето. Бръшлянът звъни и неволно се оглеждаш нагоре, търсиш нещо голямо и черно. Но се заглеждаш в безчет зелени листа, в техните жилки, в начина, по който трептят и забравяш какво гледаш всъщност.

         Става все по-светло, въздухът бавно изсъхва, ручеите един по един се отдръпват, спокойни за теб, защото отпред се разстила дъхава поляна.
         Един зелен кръг с цветни петна, който сякаш е негатив на слънцето.
         Отвсякъде обгърнат от гора, защитен, защото я има нея, а след нея - море. Тази поляна е моето ложе, с една извита като сърп нощна лампа.
         Всичко си имам, само нямам какво да чета.
         И сега разбирам колко съм свободна, като новородена, изпълнена само с моите мисли за това, което виждам, чувам и мириша.
         Тук няма битки, няма сечива - не и на този остров. Няма нужда.Нима птицата се тревожи за прехраната си?

         - Виждам светулките от тревата и една пътека странна призовава….

         Виж, забравих да те предупредя - тук няма светулки, защото няма жита.
         Те наистина ми липсват. Изобилие от звезди без нито една светулка.
         Ето един недостатък на моя остров.

         - Ти си мислиш, че това е недостатък!

         Не, замислих се, че понякога сам човек не забелязва какво липсва, докато друг не го подсети.

04.07.2003