ШАРЕНО И ЧЕРНО

Илиана Илиева

Геранджия
Слънчова мома
Черни очи
Гайтанджия
Приспивна песен

Геранджия

Кога се, момко, спущаше
със синджира в герана
камъните да миеш,
защо ми, момко, не вдигна
сърцето белокаменно,
що три години как бие
вдън бунара забравено,
ами ми, момко, извади
оная вода сребърна,
в коя се гледам призори,
преди да чуя как звънти
на твойто конче сбруята.

Ако ти, мила девойко,
сърцето бело повдигна
синджира ще се прекъсне,
герана ще да пресъхне,
и нема вече да дойдат
у твойте двори за вода.

Мене ми, момко, додея
чуждинци вода да пият,
ръце си морни да мият,
а аз за теб да живея.
Затуй ме, момко, превържи
и мен със тебе през кръста
и ме надоле с теб спущи -
па нека всинца се кръстят.    ^

[15.10.2002]

Слънчова мома

Слънчова мома съм мамо.
Змей-горянин не ме люби.
Слънцето гори ме само.
Мори ме, ще ме погуби.

Само в нощите ловува
и го няма покрай мене,
но стрелите му сънувам,
страх ме е да ме не вземе.

Вземе ли ме ще съм огън,
попилял се по небето.
На земята не ще мога
да се върна - дъща клета.     ^

Черни очи

Черни очи черешови.
Падате ми на сърцето.
Черно биле не ме лови
щом мен погледнете.

Душата ми избуява
като кръстна детелина.
Косата ми заблестява
като медовина.

Порти тъмни разтворете,
черни очи черешови!
Та ме мене посрещнете -
да ще и с окови.        ^

Гайтанджия

Пафти тежки придържат
кръста ти везан, извиен
и колчем седна да вържа,
гайтани черни да вия
се твойта снага вспоминят
моите очи кахърни.

Пафтите ми са сребърни,
сребърни още ковани.
Ризата ми е шиена
от преди двеста години.
Ала си нема гайтани
моето ново елече.

Не ми го давай на мене
твоето ново елече,
че само черно къделе
ръцете ми вият вече.
А ти си китна, шарена -
на други момък дарена.     ^

[20.10.2002 г.]

Приспивна песен

Заспало ми е детенце.
Заспало ми е момченце.
Детенце кроткое пиленце.
Момченце вакло агънце.

Спинкай ми, спинкай момченце.
Спинкай ми, спинкай детенце -
да ми порастнеш голямо,
да ме надминеш по рамо.     ^