Акупунктура

I

Церебралната линия на поезията
се врязва в дланта ми.
(да му мислят хиромантите!)

Чета стихосбирка
и на първата страница
чувствам спазми
от дисекция на мислене.
Без ръце ще остана
но ще стигна до края.
До точката, която
освобождава болката.

II

Щом реката прегриже
дефилето и хукне
като дива към пътя
страх ме побива,
че не съм риба,
а пътувам когато
снеговете се пукат.

III

Веднъж сънувах,
че от мен до Созопол
се стига по път
извит на осмица.
Не подозирах,
че е толкова лесно
да се движа свободно
и след мен да остава
повалена кърфица.

IV

Геофизическата война била започнала
преди 40 години...
Сега разбрах защо шизофренията ни гони-
ловят ни с мрежа за лов на соколи,
но не от въжета, а с въжета от йони.

Сняг ли съм, кал ли съм?

Ако съм кал
пръчицата на твоите думи
ще ме разбърка докато стана
още по-лепкава.
А може и да се опръскаш.

Ако съм сняг
пръчицата на твоите думи
ще ме разровят докато стана
бяла рана.
Дори да се изпръскаш
ще бъде само с капчици вода

Ще ме познаеш
по пръчицата на своите думи.

Археология

В преддверието на времената
шпаклата чукна на кухо.
Звънна и блесна в ръката ми.
С пръсти опитах сухата
нежна стена на хралупа,
сгъната вдън семената,
дълго на пластове трупала
ражданията на тревата.
Там, в пепеливото Нищо,
светещо като слюда,
прогледана древно огнище -
сляпо без мен и безлюдно.