Илиана Илиева

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

Вертикал

 

 

Дните си играят с нас
като котки със кълба от прежда.
Всяка нощ, като един Пегас,
в нови плетеници ни отвежда.

 

Ние сме любимци на звездите -
те следят ни с лъскав интерес.
Знаят всяка нишка от съдбите ни,
мерят ни с космически отвес.

 

Затова все гледаме нагоре
и стремежът ни е вертикал
от тревата ниска до стобора,
от небето до самата кал.


 
 

 

 

 

 

г1998-2011 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]