Илиана Илиева
поезия
Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката
Вертикал
Дните си играят с нас като котки със кълба от прежда. Всяка нощ, като един Пегас, в нови плетеници ни отвежда.
Ние сме любимци на звездите - те следят ни с лъскав интерес. Знаят всяка нишка от съдбите ни, мерят ни с космически отвес.
Затова все гледаме нагоре и стремежът ни е вертикал от тревата ниска до стобора, от небето до самата кал.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!