Вангел Имреоров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Тишината е паметник на върха на езика ми.
По стената, на която някога подпрени се целувахме – сянка на черна котка.
Устата на ключалката е налапала дулото на ключа.
Леглото изстива празно.
Електронна публикация на 29. ноември 2013 г.
© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!
![Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]](../../../img/litclub3.gif)