ДИЛЕТАНТСКА ВЕЧНОСТ

припомням си, а мислех че
никога не ще забравя

мирисът
на влажните дувари
мирисът на тъмно
/потънаха, измряха, излиняха/

тук само времето е в сила
време: отвратително и нежно

и препускащ сумрак
из среднощните полета

бродят
мъртвите бащи на битието
/лоша философска проза/

и махало - идва и отива
пак

под тавана
на изтощеното сравнение
жужи и блъска...
инсект досаден

Кръв! Изсмукана
от съновиденията

майка, някаква си майка
онанираща
с детския ми образ
/отново спомен/
ти коя си, жено?

МУТАНТ

реториката превъртя в поезия
    /нямам думи/

ОНАН

да се ощипеш - сам
да си кажеш нещо - сам на себе си
всички местоимения свидетелстват за нарцисизъм
алтер его - какъв вазврат!

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ПОЕЗИЯТА

и образът на твоя аз
странстващ
през това което пишеш
като
детски плач
проникващ
през стените
през страници от времена
и списъци на божества
ожеднели за кръвта ми
кой? Нелепо пита
като
глас
трептящ
над коловози
удължени с поглед
аз отвикнах да се моля
през безкрайната пустиня
зад клепача
аз ще бъда
ангел на разпада
да забравя!
и забравям

ЕПИГРАФ

епичният граф /монте кристо/
кумува на един съвокуплет

няма смисъл! - вият сирени
лампи мигат - в червено

а на маймуняка пускат
ябълка

НЕ Е ДОСТАТЪЧНО

отсъствието
не означава /нищо/ -
да те няма тук
/и никога не те е имало/
да си мараня в пустиня
ето: Александър върху кон
/през теб минава/
и подире: ето кервана
от камили

СВРЪХУДОВОЛСТВИЕ
ДА СРИТАШ ПСЕ

воят -
освен пейзажа

и раздвижи
едно перпетум мобиле
/това че греха/

/любовта към животното
трансформира омраза
към хората/