Съвсем непразнично притихнал е градът,
(Джон Дън отдавна спи
дълбокия си сън),
и хората превръщат се
във острови
сред това море от тъмнина,
която нарушава се единствено
от морзовата азбука
на стълбищните светлини
или на цигарите,
които от балконите проблясват,
над замлъкналите църкви,
над улиците долу
които все така се вият
като змии,
хапят, съскат и събличат
кожата си стара,
без да могат
да възкръснат.

начало ^