СТИХОТВОРЕНИЯ

Иван С. Вълев

ОБЯСНЕНИЕ В ЛЮБОВ

Лондон, Рим или Берлин –
стъпките ми в непознат
за мене град
никъде не водят
и не може нищо
да ме развълнува,
когато в картините,
които ме очакват
липсва тайната
на нейната усмивка.

ТЪЖЕН СЕЗОН

Улицата, на която
дните ми растат и се смаляват
затъва от бляскавото си начало
към края си объркан и неясен,
като сезона, който бил
не така жесток като април,
а по-скоро като някой,
някога красив
който после
станал мълчалив –
всичко тук родено
по малко избледнява
за да се слее със калта,
от която няма сътворение.

НА ЕДИН ПАРКИНГ

надвиснал на ръба
над това градче
сякаш излязло
от брошура
за приближаващ
Апокалипсис
в два през нощта
сме само ние
и точно в този момент
всичките земни царства,
и тяхната слава,
хвърлени в краката ни
не биха могли
да ни накарат
да се отречем
един от друг.

ВЕЛИКДЕН В КАРАНТИНА

Съвсем непразнично притихнал е градът,
(Джон Дън отдавна спи
дълбокия си сън),
и хората превръщат се
във острови
сред това море от тъмнина,
която нарушава се единствено
от морзовата азбука
на стълбищните светлини
или на цигарите,
които от балконите проблясват,
над замлъкналите църкви,
над улиците долу
които все така се вият
като змии,
хапят, съскат и събличат
кожата си стара,
без да могат
да възкръснат.