Честните хора не обичат лъжата, но тогава се прехранвах като имиджмейкър на свободна практика. Наемаха ме личности без особени достойнства, които трябваше да издигам на пиедестал… Правех го заради професионалния престиж. След няколко кампании мислех, че съм ловък манипулатор, но разбрах, че има и такива по призвание. Те лъжат от сърце, при това така заплетено, че творческото им вдъхновение те радва ако си зрител. Дали заради драматургията или заради лесните пари, се включих в чужд сценарий на гениален автор. Въпрос на гледна точка е дали преминах скъпо платен професионален курс, или станах жертва на криминална измама.
          Нищо нямаше да ми се случи, ако се бях направил на разсеян… Когато Гецата ме попита за Заир, му казах, че е бивша френска колония. Това го обнадежди и той реши, че имената на местните са френски. Според мен обаче са африкански с френско звучене. Не бях се замислял за техните имена, но моето дете наричаше своята кукла-негърче Гонзо. Реших да обърна звуците и му отговорих:
          - Нещо като Зонго… Например Жак Зонго.
          Погледът на колегата светна:
          - Зонго… Занго… Жан Занго! Как ти звучи?
          - Като типично заирско име. Какви са тези глупости всъщност? - обезпокоих се аз. Заговорническият му тон ме наведе на мисълта, че ще ме забърка в някоя каша:
          - Отдавна се боря за водещ материал на първа страница и най-после имам шанс… за утрешния брой… Лошото е, че нямам „топ-новина“, а и взех едни пари от старши-треньора на „Колибри“ срещу услуга. Сега търся начин да се оправя със ситуацията.
          - Да не я заплетеш повече? И защо ме занимаваш с това?
          - Ти си добър имиджмейкър. - подхвърли Гецата - Ще ми помогнеш ли - има начин да провокираме интерес към треньора. - той изплю камъчето - Предстои му преподписване на договор и трябва да съдействам… човекът си плати. Ако можеш само да придадеш достоверен облик на историята, която съм измислил?
          - Нали не ме караш да лъжа? Знаеш, че не ми е в стила… Освен, когато е за пари - тогава е от професионализъм.
          Вече си дойдохме на думата. Ставаше дума за платена кампания по изграждането на персонален престиж пред работодател. Срещу половината от възнаграждението, трябваше да помогна на Гецата при манипулирането на спортната общественост. Дотук имахме благозвучно заирско име и идеята неговият притежател да води преговори за трансфер с треньора на „Колибри“. Пазарлъците с „футболната звезда“ трябваше да мотивират собствениците на футболния клуб да преподпишат договора си с нашия клиент, обнадеждени от проблясналата „светлинка в тунела“. Хубаво, ама трябваше да популяризираме и несъществуващото величие, да го направим единствената надежда за влизане на отбора в "А"-групата на шампионата.
          - Пиши! - започнах аз - Пиши, че задачата по трансфера е трудна, защото Жан Занго е в Милано, и италианските отбори наддават за него. Предстои заминаване на нашия човек, който му е приятел и има известни шансове. - добавих - Тъкмо и една командировка ще издействаме на клиента, за навиване на футболиста ще му дадат джобни, с които да ни черпи.
          Тази измислица пък взе, че повлече крак… Материалът на Гецата бе публикуван с финален текст: „Още по темата - в следващия брой“. Спортните новини на телевизията се позоваха на вестника, телефонът на колегата зазвъня, търсеха го и от други медии, а той диктуваше глупости…
          На другия ден разни футболни шефове му предлагаха пари срещу информация къде точно в Милано е отседнал Занго, колко се готви да предложи нашият човек (който вече беше „потънал“ в чужбина). Бяхме близо до очаквания резултат, собствениците на „Колибри“ дадоха изявление, че новата инициатива на треньора ще доведе до преразпределение на силите във футбола, а това значеше преди всичко - подписан договор с клиента, чиста съвест от добре свършена работа и заслужени хонорари. Гецата предложи:
          - Нека хубаво да ги „разходим из материала“, за да не се усъмнят. Можеш ли да му направиш уеб-сайт?
          - На треньора ли? - не допуснах, че Гецата е толкова нагъл.
          - Не, на заиреца! - застреля ме той.
          - Престани, това си е явна измама… - и добавих с укор - Още малко и фен клуб…
          Той ме гледаше с възхищение заради хрумването, а моята суета победи разума. Лесно се предадох и продължих:
          - Всъщност така образът му ще оживее, ще напишеш още и за бой в миланска дискотека, за някакъв секс-скандал, и гледай какво става!
          Следващият ден беше кошмарен за мен - бях на път да вляза в затвора за измама…
          Разни хора ми предлагаха пари, за да им ходатайствам за среща с Жан Занго. Оказа се, че във водещия материал на новия брой, Гецата ме е посочил като персонален мениджър на футболната звезда. По-лошото е, че италианците ми броили огромна сума на ръка за да се срещнат със спортиста и едва ли бих се трогнал от смешните рушвети на родните клубове. Това обаче не беше вярно - предлаганите суми направо ме изкушаваха, но и представата за Интерпол не ми бе чужда. Вероятно съм гледал много филми за „справедливото възмездие“, но съм гледал и други с „хепи-енд“. Така исках да свърши и тази история, но моят съучастник не отговаряше на обажданията ми. Електронните медии се надпреварваха да цитират „топ-журналиста“, огласил фактите. За щастие на вратата ми се появи героят на деня… Самият „гений“ на футбола… Не, въобще не съм лъжец, особено ако не ми плащат за това - на прага ми не беше Жан Занго, а старши-треньорът на „Колибри“. Последваха груби неспортсменски прояви, агресията се смени с истерия, и накрая с хленчене:
          - Моля те, не ща вече да подписвам договора! - той извади пачки от джобовете - Имам още пари, ще ти платя, но накарай онзи кретен да престане да халюцинира!
          Бях готов да преотстъпя на Гецата предложената сума, само и само да се откаже от темата. Нещо повече - на драго сърце щях да се откажа и от онзи свой дял от хонорара, дето ми го беше обещал, а можех и допълнително да му платя, с надеждата, че алчността му ще надделее пред неговия кариеризъм и манията за слава ще бъде победена от прагматизма… Оказва се, че всъщност съм гледал твърде малко филми…
          Тази история по действителен случай имаше следния финал:
          Гецата без каквито и да е скрупули прибра всички предложени пари и ни увери, че още на следващия ден Жан Занго ще подпише договор с Нигерия и безследно ще се затрие нейде из Африка. Според него така историята щяла да приключи с „хепи-енд“, а той щял да замине за Милано… А аз, ако съм си бил научил урока, да съм се поупражнявал, като съм си изберял някой със самочувствие като мен, че по-лесно лапал въдицата… Забравих да му кажа за възмездието във филмите - все някой ще провери кой играе в нигерийския отбор. Лично аз бих пратил Жан Занго „по дяволите“, а „гяволите“ нека ходят в Милано… По-късно един заирец действително ме нае за мениджър, предлагали му от много места трансфер и трябвало да му вдигна цената. Италианците дадоха повече…