когато се съмнявала че я обичам
влизала в съня ми чрез възглавницата

както дращи с молив по тефтерчето
за да лъсне последният откъснат лист

разкодирала образите и сюжетите
които пъстрата калъфка е попивала

по-нататък аз сънувам
че съм с най-добрата й приятелка

тя отвръща с опит за намеса в сънищата
и разменя местата на възглавниците

и преди да стане ясно кое заради кое е
и какво всъщност ни крои наявето

след два-три дни прането съхне
а просторът с интерес разглежда

утаеното във фугата между два съня
в дифузията между две възглавници

а как да му е скучно на простора
при това обилие на лична митология

върни се | съдържание | продължи