черното
бриклейнско куче
ближе по лицето
подпийналия негър
целувките гъделичкат
човекът се опитва да скрие глава
но кучето е настъпателно
в любвеобилността си
дали заради музиката му защо пък не

или понеже съществата с еднакъв цвят на кожата
се подкрепят неизменно и безусловно
истински
и почти не разчитат на крехката и протоколна
политическа коректност на другоцветните
(стане ли светът неимоверно толерантен
разбрали сме се да ми се обади
за да махна тези редове)

или просто пристъп на нежност
заради самата нежност
към нещо
което не му принадлежи
към негъра който току-що
е изкарал пари за вино
с улично свирене
зареял поглед
в съвършената неделя
прибрал саксофона в калъфа
с бутилка каберне в ръка
опрял гръб в стена
на която леко вдясно и малко нагоре пише
viva la vida!

няма начин
реториката на графитите
да е в друг регистър
да пише примерно долу! вън! или
циганите на сапун!
няма начин не и
на Бриклейн в Лондон
на 19 април 2009

върни се | съдържание | продължи