Аз съм се родил и оживял от развалено проклятие. Живея и оцелявам (което не е едно и също) от развалено проклятие и за да развалям проклятие. Но разваленото проклятие е преди всичко проклятие, което се е оказало ялово. Всеки, който общува с мен ще бъде прокълнат ялово. Господ помага на проклетите. Господ помага на проклинащите. Господ помага на прокълнатите. Господ помага на всички. Но последните ще бъдат първи, когато на гарата в Димитровград сменят локомотивите и влакът се обърне към Нарния.

1.   Адиос мон ами мон фрер. Мрежата ми ме игнорва пак – МАЙ – е – Не мога да се огледам в паяжините си. Вселенски некоректен съм. ‘ма кво ми пука пък. Аз съм от Дюн. Там пънк ист нихт дед И Всички сте мая, илюзия. Вий сте поети, а аз – от гората. И след сто карми, пак няма да се цивилизовам.     2.   За да ме има наистина, трябва да ме няма Наистина. Всеки си има цена, но си има и граници, след които не я плаща. Всеки може да се купи, но никога не може да продаде това, което не е негово – Ние не сме свои. А там от където сме баркодове не съществуват. Там горе има само барове и много вина без бандерол. Но не трябва да ти пука! Не трябва да ти пука дали ще живееш или ще умреш, защото само така ще избереш живота, защото е хубав, а не от страх от смъртта. Не трябва да ти пука дали ще се наложиш или ще отстъпиш, защото само така ще избереш себе си, защото си ценен, а не защото си си ти. Не трябва да ти пука дали си мъдър или глупав, защото само така ще избереш мъдростта от любов към мъдростта; или ще избереш глупостта от любов към човека.

Ние всички сме clandestino, скъпи приятели! Когато го проумеем, ще можем да почнем е да живеем, вместо да се кланяме на бесове.