Димитра Канева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

омразата е бланшираните картофи с които обществото пържи стомаха си който извади на показ мършата гнилоча проядените сърца бива наречен глупак с взривоопасна проказа който омесва съставките е разумен човек с добро бъдеще който убива и гледа с радост как месото изгнива е преуспял човек за пример и всички ядат дъвчат за да повърнат и да се издигнат надолу в канализацията на бланшираното си бездушие а глупавите хора които почистват след това и отказват да се заразят със здраве са единствената надежда на любовта

Аз съм пясъчен часовник. Отброявам времето със спомени, безбрежни като прах. Прозират под стъкления похлупак на тялото ми. Където и да вляза, заемам пространство. А толкова искам да съм като тънка струя дим – да мога да мина покрай ударите на времето. Която и дреха да облека, не мога да скрия извивките на мислите си, нито издатините на чувствата. А толкова искам да се сгъна в ъгъла като практичен предмет. Аз съм пясъчен часовник. Когато се превърнах в жена, ми казаха че имам перфектните пропорции да бъда майка. Че тялото ми е храм. Но после се видях по календарите. Чух името си в мръсните вицове. Показаха ми, че съдбата на пясъка ми е да бъде разграбен като майчината топлота. Че стъклото ми е прозорец към (не съвсем) тайните желания. Аз съм пясъчен часовник – мека, гладка и чуплива. А толкова копнеех да съм плосък къс стомана – корава, ръбата и непробиваема. Да съм силна, но незабележима. Погледнете ме в очите. Погледнете ме в очите. Поне веднъж ме погледнете в очите. И вижте: Пясъкът ми е почва за устремените ви стъпки. Стъклото ми порязва, за да ви напомни че сте живи.                     ---     * Из стихосбирката „Падам нагоре“, която предстои да излезе с марката на Издателство „Отвъд кориците“!