Емил Кацаров
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература
Тук небето падна… и се разля в сините очи на жените, поръчващи мартинита в замъглените като аквариуми барове. Водата изрича думи от гаснещи в сумрака птици.
След третата текила силуетът ми е локва, в която се оглежда Млечният път.
юли 2006
Електронна публикация на 06. юли 2006 г.
© 1998-2026 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!