Крилете - миниатюрни слънчеви отблясъци, полупрозрачни ветрила на гейши, жужащи
сред листата на младата праскова;
Силуетът - възвишен като ритуална ладия
в подстъпите на огромен водопад,
след миг ще се разпадне сякаш
от своето движение погълнат;
избухващият спомен за синьото небе,
уханието на билки и блясъкът на тялото
като ехото на сънна флейта
в съзнанието ми отчетливо свистят:
изправям се, полетът на насекомото,
красивата осанка,
със високите треви потрепвам...

Цветът на тези ириси -
- разлистената сянка и ромона,
напяващ тихо от меките й очертания,
дръвче променящо се неусетно,
докосване, изпълнено със нежност,
чезнещ вятър, пейзажи замъглени
и бистри дъждове,
цветът на тези ириси,
искам просто да поспя...
и да сънувам нея.

Пчели ухаещи на светлина,
златни орнаменти сред сенките,
зеленеещия здрач и синьото на океана,
по роклята й нежно се разстилат ...
Дали е утринта или невидим силует,
нарисуван със пауново перо,
или Възлюбена, която съм изгубил,
и сега, само в мислите ми,
на разсъмване се появява...
Целувам топлите й рамене
и сред багрите на фината й рокля
изплува хладната луна.
Събуждам се точно в полунощ,
леглото ми, огромна костенурка,
през безплътните стени
на спомените
                                     ме повежда...

Яйцата, снесени в сънищата на майка ми,
    са почти винаги пъстри и великденски.
Чупят се случайно и напук,
дори при най-маловажни поводи,
примерно, императорът на Китай
прави височайшо посещение
сред сенчестите полози в курника на село,
а Златю - любимият петел - изцвилва гордо като кон,
за наше всеобщо удивление,
и разсейва медитацията на майка ми,
която в този миг
                         храни пилетата със спринцовки
и им говори нежно
сякаш са душите на току разцъфнали цветя.

Яйцата, снесени в сънищата на майка ми,
понякога са бездънно-сини като небето
и изпълват главата й с бели облаци,
лазурна безбрежност и сюжети приказни -
                        - равнозначни на три глътки ракия
                                     от джибровицата на баща ми...

Ако аз бях пиле, излюпено от такова яйце,
едва ли щях да избегна участта им
да бъдат хранени със нежност
и високо-протеинена каша
от спринцовките на брат ми,
който, междувпрочем, е хирург...

Какво пък, всички знаят,
че варената кокошка в кисело зеле
и чашката червено вино
умиротворяват погледа и приспиват сетивата
от излишния ежедневен стрес.