I.

Окъпана в златисто-синкава прозрачност,
небесната пчела /изящна и невидима/
разтваря крехките врати от въздух,
слънчеви петна и радостен покой...
Разсъмва се. Утрото пристъпва
над морски вълни
и от очите Му бездънни
се стрелват
ята от погледи очарователни -
- завръщащи се от страните южни, птици,
чиято траектория е тънка и прозрачна
като нишката изплетена от паяче невинно и блестящо
/сякаш капка утринна роса
във уханните коси
на прекрасна островна богиня,
сякаш капка-украшение, която се отронва,
и падайки, оставя сребърната нишка
на своето безмълвие по заобления склон
на загадъчната
женска голота/...

II.

Разпръсва Утрото миражите на потъналите
в тъмните Му ириси видения - и морето ласкаво изпълва нежните Му длани
със зелени острови,
с бели облаци и феи лунно-струнни,
с люспести Прамайки и Отци прадревни -
- пазители на черните му дълбини
/от тайни тъмни и мъдрост преизпълнени/,
с вятър
като походка тиха на девойка влюбена,
и платноходи царствени,
целите окичени с раковини-амулети
и корали алени...

III.

И Утрото, и нишката на топлите Му погледи
се смесва с пяната на морските вълни - и там,
сред отраженията във синевата на водите
опиянението Му ще изпише фините черти
на загадъчна и ослепителна
татуировка, която за миг ще заблести
във дълбините на морето,
и в душата му ще се роди -
окичена със сочни
плодове-звезди - Нощта, Възлюбената,
за която дълго съм бленувал...

Обичам те.