|
„Аз вървя с увереността на лунатик
по оня път, по който ме води провидението...“
(Адолф Хитлер)
I.
Пристъпва Мрачният Екзекутор из коридорите
на спомените и лудостта. Вратите се отварят, плъз-
ват сомнамбулните видения, избухва
истеричен глас
в покоите
на миналото.
Клиниката на смъртта е последният ваятел на чо-
вешки образи пред пътуването
към забравата...
II.
Медицински сестри изпълват фибрите на кремато-
риума... телата им изгарят. Недосегаемо остава само
бялото на техните
снежнобели облекла.
Падащ сняг в празните им погледи...
и под повърхността на техните лица
зазвучават грамофоните
от съсирена кръв, свистящи снаряди
и лепкава кал.
Мелодиите на войната са изпепеляващи. В тях
Мрачният Епилептик
е основно действащо лице...
III.
В болничната стая леглата са отрупани
със маски, с трептящи скули
и дупки на липсващи очи.
В болничната морга, в утробата на света
гаснат отраженията на въображаемите генерали - ка-
рирани ризи, содомистични яки, фосфориращи клепа-
чи, режещи тъмнината
като остри
бръснарски ножчета,
погледи, хвърлящи в пространството геометрически
фигури,
пушеци,
кошмари...
Мрачният Епилептик
покрива душата си с маски
от влажна, тъжна
човешка кожа.
IV.
Върху мащабния екран на Историята,
в изсмукващите пори на една
зловеща,
умопомрачителна хипноза
милиони безлики същества
изцеждат Кървящия Мундир
и в пристъп на необуздан екстаз
оформят силуета
на Мрачния Епилептик.
Време на конвулсии и всеобщо безсъзнание. Време,
В което Екзекуторът е пределно откровен:
"Всекиму своето..."
V.
Светлината умира в газовите камери -
властват сенки, дъх на мъртви,
опустошение... Там
е леговището на нощта. Там
спят образи от отминали събития.
Мрачният Ексхибиционист сваля покривалото на
садистичните фантазии. Фалосът му е ледено втвърден.
Мрачният Ексхибиционист чувствено притваря очи
пред огромната
карта на Европа: Той мастурбира
в транс, възбуден
от военните си планове,
проектиран
във величавото спокойствие на безкрайната
вселена, обсебен
от своето метафизично
нечовешко бъдеще.
Мрачният Ексхибиционист изпада в оргазъм,
приближава се до картата на Европа
и се слива с нейните очертания.
VI.
Черните лица на разрушените градове
тихо
произнасят името Му.
Острият блясък на тревожните сирени
осветява
линиите
на гласа Му.
Безконечни повърхности всепроникваща болка
крачат необезпокоявани из локвите, в окопите,
по стените на предсмъртното бълнуване,
и рисуват в мрака
кафявата усмивка
на Тъмния Епилептик.
VII.
В гримьорната, пред огледалата на фанатичния
делириум
Екзекуторът тържествено
съблича своите одежди,
сваля нозете си, откъсва главата си, прибира ръцете си
и ги опакова
в огромен
черен сандък.
После се появява на сцената
и като изкусен илюзионист
съгражда тялото си отново,
крещи - тълпата го аплодира.
VIII.
Умъртвени зародиши
пият
от плацентата
на майчината скръб.
Небето се облива във сълзи.
Земята стене
под гъсениците
на Стоманения хищник.
Огнени свастики
се отронват
в дълбините на започващия ден.
Мълчанието ражда истерия, тропот на ботуши,
удари на камшик...
Мълчанието ражда
усмивката на Дявола.
IX.
В мрачния кабинет на войната,
наподобяващ
симетричния
череп на Фюрера,
се носи ехото на смразяващи високоговорители. Посте-
пенно дългите им езици изсмукват пространството, из-
пиват човешките мозъци и в сянката
на Пречупения Кръст
се кондензират
странни
светещи мебели,
направени целите
от човешка плът.
"Аз никога не греша. Всяка моя пдума
е историческа"... - отеква Гласът
на предстоящата гибел.....
X.
Този, който е роден да създава,
да властва, да опитомява, да унищожава,
изпълнява ролята
на дресьор,
съвкупляващ се с хищни акули. Неговата
кръв изпълва Аквариума - окенските чудовища
се възбуждат и го разкасват...
На повърхността изплуват лунатични жестове,
отровни гримаси, трупове на голи войници,
облаци садистична гениалност.
Мрачният Епилептик
дарява с мистериозна целувка
концлагерите на смъртта....
XI.
"Кръгът на миналото ще се затвори,
смъртта ще е начало на живот,
падналите ангели ще изтръгнат лицата си,
спиралата на Вечността
ще се отърси от своите видения,
силуети
от древните дни
ще проникнат
в страниците на Бъдещето,
и тогава
Мъртвецът ще оживее, за да напише
книгата си,
и балът с маски ще е всъщност
Покана за Екзекуция...“
|