Преливат устните от чашата на твоята усмивка.
Разлива се сок от светлина:
аромат на ананас по мекото небце на въздуха.

Зелените длани на вечерта
обгръщат портокалово дърво -
силуетът ти
цъфти.

Между бедрата ти наднича
Космоса.
Гладките очертания на вулвата
изливат Млечния път.
Ще ми позволиш ли да пиша
със светлината на звездите
по стените на твоята ладия...
там, където галактиката се превръща в бяла чапла.

Йероглифите наподобяват сенки на делфини
в портокаловия бриз
на твоите коси.

Дишам от прозореца на твоята уста,
а езикът ти се плъзга
в слънчевия улей.

Сок от светлина е твоята целувка.

27 май 2005