Думите прелитат
в притихналата стая
като пламтящи гълъби.
Перата им от срички
ни задавят:
отчаяно опитваме
да ги преглътнем…
Кажи „Р“ - по устните
се стича ручей кръв -
в озъбената тишина
усещам усмивка,
очертана с острието на бръснач.

Оловно-тежка светлина
деформира очертанията на прозорците.

„Р“ като любов -
гълъб, който гълтам.

06.06.2007 г.