От изток светлината е най-дълбока,
когато морето приижда
от шлюзовете на мозъчните клетки
и блестящи гущери снасят
ослепителни яйца от думи
по тъмните стени на паметта,
черупките им се пропукват,
снопове лъчи, праисторически влечуги,
полазват дръжката на звездния камшик.
Свистят ударите му по гърба на непознати зверове
от срички и сложни уравнения;
между устните езикът тегли водна колесница
и се мята между белите цветя на зъбите...
още миг
и ще изплуват боговете,
бодливи фонетични знаци:
„мама“, „гу-гу“, „ичам“, „тата“…

Започвам да говоря.

март 2005 г.