...Едва ли има четящ човек в столицата, който да не познава малката книжарничка зад градинката на „Кристал“ с близко до сърцето име: „Български книжици”. Това е място, отдавна превърнало се в пресечна точка, в пристан за всеки побегнал от комерсиализираната градска атмосфера, зажаднял за дъх на прясно отпечатана книга и за тихо кътче, където да остане насаме със себе си, сред безброй мълчаливи приятели. Като в някакъв духовен трезор, на площ не по-голяма от тази на малък софийски хол се е намерило място за всичко онова, което вълната от опошляване не пощади в общественото пространство.
         „Български книжици“ може да бъде наречена една от светлите духовни точици на културния ни небосклон. Казвам „светли точици”, защото не са малко онези, които днес ясно виждат звездите през фойерверките, и за които повече плът, рекламен крясък и коктейли от цветове съвсем не означава повече същина. Такива различаващи хора не само не са на изчезване; мисля, че тях винаги ще ги има. Те като че ли се намират под някакво невидимо покровителство, проявяващо се в мир и чистота, където за суетата няма място... Да, ние ще продължаваме да оплакваме времената, когато я нямаше литературоидната порнография, когато всеки детективски роман беше класика на жанра, а подрастващите четяха приключенски книги, вместо да съучастват на серийните убийства в компютъра, когато... Но има нещо много по-добро от справедливото недоволство – просто постойте в книжарничката за половин час и наблюдавайте влизащите: сърцето ви ще се напълни от прекрасни образци на мека и стройна българска реч и ще прелее от вглъбените погледи и изящните жестове, чрез които душата докосва духовното. Послушайте как хората поздравяват и се сбогуват, как питат за някоя книга или за цената й; погледайте как поемат книгата в ръка и особено – как благодарят. Погледайте, послушайте.
         Самото раждане на „Български книжици” е чудо – от онези скромни чудеса, в които за съжаление мнозина от нас един ден престанаха да вярват и се поддадоха на мита за „очевидното“ и „неизбежното”... Ето как се случи всичко: след завършването на Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, Бистра Шокарова, управител и, както се казва, „ душата” на това дело, решава да посвети себе си на българската книга. Започва като букинист на площад „Славейков”, докато преди единадесет години идва мигът, когато пристъпва към осъществяването на своята голяма мечта – да отвори своя книжарничка. Прави го в особено тежко време – и за книгоразпространението, и за българското изкуство, и за живота в България изобщо. Отсъстват каквито и да било канали за подпомагане на такава дейност. Рискът се увеличава от това, че още от самото начало Бистра твърдо е решила да не прави никакви компромиси със своята идея в името на оцеляването... Намира се добро място до „Кристал” и, с немалко дългове, приключението започва.
         ...Днес може да се каже, че мечтата вече е станала реалност: книжарницата съдържа около 15 хиляди заглавия, главно българска художествена литература, богословие, история, психология, философия, културология и литература за деца. Но не само това – “Български книжици” неусетно се е превърнала в своеобразно културно средище, където се завързват приятелства, съвсем спонтанно възникват и се разменят идеи, откриват се източници за изследвания, нерядко читателите срещат любимите си автори „ на живо ”... Тук никого не връщат - ненарушим принцип е да се приема всяка донесена книга, без оглед на пазарната перспектива. Заедно с Бистра работи и самоотвержен екип: Елена, Сашо, Иван и Калоян, които, както тя се шегува, набързо е трябвало да “слезнат на земята“ и да заменят романтичната представа за работа в книжарница с реалността: пренасяне, подреждане на книги, каталогизация, поръчки, подготовка на пратки и т.н., от което съвсем не им оставало време за салонни разговори и четене. През последните години нараснаха много и поръчките от чужбина.
         Неизбежно идват и призовете: три поредни номинации за най-добра книжарница и националната награда за книгоразпространение „Христо Г. Данов” за 2007 и за 2009 година. През 2008 година бе номиниран и електронния сайт на книжарницата.
         ...Това са все „плодове”, зад които стоят хиляди и хиляди часове труд в името на опазване на българската книга, застрашена днес от „ – ации” от всякакъв вид. И винаги, когато прекрачвам прага на тази книжарничка, отворила врата към всяко българско сърце, аз ясно виждам каква лъжа е да се търси хубавата, мирната и светла България на духа някъде в други, „по-благодатни” времена и измерения, когато тя скромно, но могъщо пребъдва тук и сега – в такива кътчета и във всекиго, готов да откликне и да се посвети безостатъчно на своето призвание.