Обичан съм, значи съществувам
Тази книга не е само на Константин Димитров.
"Обичан съм, значи съществувам" преписва всички беди от всекидневието на човека. В евангелската й тетрадка се събират максими и интуиции, опити за поезия и опити за спасение. Там няма фойеверки, няма стилова акробатика и логическа атлетика. Наглед написаното е отчайващо познато.
Защо препоръчваш тази книга, ще кажете вие.
Защото в нея прииждат твърд и истинност. Всяка дума е осветена от Вярата, която превръща обикновения израз в чудесен. Тогава просторечието е балсамен резец.
Човек чете все по-малко. Чете, за да се уталожи; за да усъвършенства своята независимост; за да разшири своето разбиране за себе си. Преди да сме прочели " Обичан съм, значи съществувам, ние знаем кои пчели и кои цветове са се сплитали...
Но изправени пред болката, пред нуждата от помощ и доверие, думите на Константин Димитров ни дават повече.
Дойде ли ни до главата, тази книга е на всеки един от нас.
Марин Бодаков
ТРЕТА ЧАСТ НА КНИГАТА "ОБИЧАН СЪМ, ЗНАЧИ СЪЩЕСТВУВАМ"
ЖИВОТ
......Животът ни не се състои от години, месеци, дни, секунди. Мигът, в който се раждаме няма име, а мигът, в който умираме не е нито по-добър, нито по-лош от другите.
......Отвреме-навреме животът ни спира, после отново полека поема своя ход - като водната мелница след прииждането
на дъждовната вода.
......Един неспирен прилив и отлив, непрекъснато забравяне и спомняне, изгубване и намиране на любовта.
......Откровения, възторзи, болка. От тях - едно откровение, на което оставаме верни и една болка, която ни мъчи цял живот.
.......Мигове, в които живеем тъй пълно, че душата ни изнемогва, но все не може се насити.
.......Събитията в живота ни се преплитат и смесват - получава се питие с особен вкус - хем горчиво, хем сладко.
.......Едва надигнало се детето - и ето, пак залита, пак пак пада - иде време за вечна почивка.
........Тялото ни отслабва, а душата ни така и не се усмирява - бунтува се срещу мощта на времето.
.......Живеем, все протягаме ръце, за да се заловим за нещо. Онова, на което се подпираме прави крачката ни по-твърда, но все повече забавя хода ни.
......Понякога, тъкмо сме се настанили удобно в живота - и намираме детството и младостта си захвърлени край пътя.
.......Има дни, в които се чувстваме стари-стари. Приготвяме се за края, а смъртта е още далече-далече...
......Сутрин отваряме очи и не знаем какъв кораб ще хвърли котва днес в пристанището ни - разбойнически ли, мирен ли?
.......Засвирват триумфалните фанфари, а ние се завтичаме в друга посока.
.......Колко от нас смъртта е заварила, докато спокойно си говорят за утрешния ден!
......Стресва ни мисълта, че животът ни не ни е принадлежал, че сме пропуснали шанса да разгадаем скрития му смисъл....
.......Остаряваме, но така и не разгадаваме загадката на живота.
Спираме да се учудваме едва когато тялото ни изтлее....
.......Спомените, свидетелствата от миналото ни убеждават недвусмислено, че сме живели и в друго време.
.......Ставаме герои на времето си..... и оставаме в него.
........Вървим...раняват ни, умъртвяват части от нас. Ние също раняваме и умъртвяваме.
......Идва ден - отхвърляме нечия любов. Но идва друг - и любовта ни връхлита като опустошителен ураган; отнема ни всичко и ни изхвърля на някой друг бряг на живота, където да започнем всичко отначало.
......Идва ден - и откриваме разковничето на живота. Радваме се в себе си - не излизаме навънка. Но както добрите, така и лошите отгатват щастието ни по блясъка в очите ни.
.......Има предчувствие за истина, предчувствие за любов и предчувствие за свобода. Предчувстваш ги, значи вече са твои завинаги.
ДЕМОНИ
Те ни казват:
Заживей в щастливо примирение, инак ще се превърнеш в огорчен несретник.
Сам виждаш - силата е в нас, времето тече за нас, всички около теб вече помъдряха и отдавна живеят по нашему.
Децата ти - и те често идват при нас, а ти дори не се досещаш.
Съвсем сам си вече, остаряваш с всеки ден.
Приятелите ти, или те изоставиха, или ги няма вече.
Чакаме те.
Хайде, от упорството ти няма смисъл.
Ако не днес - утре ще паднеш. Нищо, ние сме търпеливи, можем да почакаме.
Ако пък искаш, можеш да се побунтуваш - бунтът е хубаво нещо и колкото по-яростно въстанеш срещу нас, толкова по-скоро ще почукаш на вратата ни и - хлипащ и объркан - ще ни молиш за закрила от себе си самия .
И не се заблуждавай - знаеш прекрасно, че ако поискаме, можем да те доведем до лудост. С едно подухване само можем да изпепелим и най-обичната ти мечта - така, че да завиеш обезумял от болка и омраза.
Те ни казват:
Ела при нас, заживей щастливо - на топло, при най-близките си. Ще те облечем в дълга дреха и ще ти дадем ново, почетно име. Имената, те също са наше владение. Дори не помисляй, че ще можеш да живееш още дълго без нашето име. Ще се умориш и скоро ще ни молиш на колене за името си и дори ръцете ни ще целуваш от благодарност...
-----------------------------------------------------------------------
Да, така нашепват те на изтерзаните ни от лутане души.... Подмамват ги да приемат, уморени и хлипащи, упойващата чаша и да легнат в забвение извън сватбеното ложе, което Спасителят с любов ни е приготвил.
ПАТОЛОГИЯ
* Думите ти ме запалват: искам тутакси да се изкажа, чувствам, че се задушавам отвътре и ще се пръсна или ще те нападна ако в този миг не млъкнеш, за да заговоря аз.
* Срещаме се, говорим си разпалено нещо без да се слушаме,
сетне рязко се разделяме - огорчени, вътрешно напрегнати и озлобени.
* Говорейки, все заничаме през рамото на събеседника си.
* Много от нас, още при първата дума на събеседника се хвърлят напред и изтракват със зъби - като куче към мухата, кръжаща около носа му.
БЪДЕЩЕ
Борим се самоотвержено за бъдещето на децата си, но това още не означава, че се тревожим за бъдещето на душата си.
СВЕТЕЦ
Светецът е като бяла орхидея, която свети в нощта и изпраща надалеко нежния си аромат.
ГРАНИЦАТА НА АМБИЦИЯТА
Можем да се изкачим много нависоко, можем дори да достигнем върха. Там обаче неминуемо ще се изправим пред дилемата: или да започнем да слизаме надолу, или да се опитаме да литнем в небето.
***
Листът тутакси забрави стеклата се по него дъждовна капка...
ПСАЛМ
Господи, ти си водата на реката на моя живот!
ГРАДИНА
Прекрасна е пролетната градина, но неизмеримо по-прекрасна е светлината, която я залива.
РУЧЕЙ
Мнозина утоляват жаждата си от веселия ручей, но малцина посядат край него, за да го погледат и послушат разказа му.
ВРЕМЕ И МЯСТО
Всяко време и място са чудесни, за да кажем: " Аз съм свободен ! "
А най-чудесните време и място, за да го кажем са тук и сега.
ЕХО
Казваме на ехото какво да повтаря и когато чуем гласът си да се връща от наобиколилите ни върхове, въобразяваме си, че и те говорят като нас.
ПОСВЕЩЕНИЕ В РЕАЛНОСТТА
Вчера едно шестгодишно детенце ме попита: " Господине, а какво значи " насилие " ? " и аз, доколкото можах, със свито сърце се опитах да му обясня .
ВРАГ
Когато стоиш пред врага си или ти дохожда мисъл за него, нека родилният вик на майка му да звучи в ушите ти.
БИТКА
Да загубиш битката не значи още да загубиш войната; да загубиш войната не значи още да загубиш битката.
РАДОСТ
Моят враг закъсня - вече не мога да бъда озлобен борец, а само радостен борец.
НОЩ
Страшна е гледката на изпъдената, похлипваща под дъжда душа, докато в същото време демоните весело пируват край огнището.
ЖЕРТВА
Никоя чиста жертва не е безмислена.
СИМВОЛ
Прекрасен е всеки символ на свободата.
НА МИРА
Искаме всички да ни оставят на мира, но когато това стане, нямаме мира.
КЛАДЕНЕЦ
Нощем тихата светлина на луната и звездите се стича в чашата на кладенеца, откъдето денем я пием с наслада.
НА ТЪМНО
Не върши на тъмно това, от което ще те е срам, когато слънцето изгрее. Тогава не ще можеш да виниш тъмнината.
НЕБЕ
Орелът подхожда на небето тъй както сукалче - на скута на млада жена.
СЕЛЦЕ С ЦЪРКВА
Губене на време е да гледаме как нечестивия се наслаждава на заграбеното. Трапа за него отдавна е изровен, а със златото му сюрмасите ще си построят китно селце, с бяла църквица по средата.
МЯРА
Не подарявай никому чаша по-малка от тази, от която ти самия пиеш.
АНГЕЛОГЛАСНИ
Докато сме на тази земя, учим се да пеем и репетираме без отдих, та когато минем отвъд, да се не изложим пред ангелите в хвалебни песни Богу.
ДРАГОВИНА
Хубава гледка е водата, за която съдовете не стигат; хубава гледка е тестото, на което нощтвите са тесни; хубава гледка е човекът, преливащ от любов.
НАПРЪСТНИЦИ
Когато човек намери дълбоките си води и си направи кладенец, изхвърля надалеч всички напръстници, в които е просил вода дотогава.
ЧАС ПО ЧАС
Да вярваш в себе си не значи да не молиш за помощ час по час .
БОЛКА
Който не се моли Богу върви, върви, па се спъне и се удари. Сетне стиска зъби мъжки и се радва, че гък не е казал.Който се моли Богу върви, върви, па се спъне и се удари. Сетне пищи колкото му глас държи: Ох, много ме боли, Божичко, ама ти си знаеш - хвала ти!
ЯТО ГЪЛЪБИ
Има хора - като те погледнат, все едно ято бели гълъби изхвърчат от отворен прозорец.
ВДЪХНОВЕНИЕ
Когато ни споходи вдъхновение, блатото се превръща в градина, а градината - в хвалебна песен.
НЕСПИР
Божието вино, Божията вода, Божият хляб и Божията сол никога не се свършват.
ПОЗДРАВ
Разказаха ми за един гърбав дето станал цар само защото казвал
" Добър ден " на всеки срещнат. И съвсем не е за учудване, че така е станало.
ДЕЛИКАТНОСТ
Питай човека за здравето му, за семейството му и за берекетя му, ала не го питай дали е лъгал, обиждал и се противил Богу като магаре.
РАДОСТ
Що е радост? В ранна пролет да видиш зелен мъшец по браздите на нечия душа.
***
Сърцето има хиляди ръце, хиляди крака, хиляди уши и хиляди очи.
ГРАД
Бива и такова - както си вървим, спъваме се в нещо: поразровим, поразровим, а то се оказва кръста навръх камбанарията на голям подземен град.
ОРЕЛ
И с мокри крила да е, орелът пак прехвърля високия планински връх.
МИСЪЛ
Ето на - дишаме си, а нищо не плащаме.
СЪБИТИЯ
Мъдрият ознаменува като велико събитие пристигането на всяка вълна на морския бряг.
ЗНАНИЕ
Истинският човек знае кой за кого е и какво за кого е.
УПОРСТВО
Ако Бог ни поднася залък и ние стискаме уста - нека тогава не се оплакваме, че ще умрем от глад.
ОМРАЗА
Ако сеем омраза в душата, кълновете се забиват надолу и тъй си и изгниват, възпалявайки я цялата.
ШАРЕНО
Сатаната размахва пред очите ни шарени дрънкулки, та дано ни попречи да се замислим надълбоко за чуждата мъка. И лошото е, че най-често успява да го стори.
ЗРЪНЦЕ
За да намерим едно само скъпоценно зрънце, нужно е да прехвърлим планини от пръст. Затова - нека наричаме себе си прости копачи, а не златотърсачи.
ПЕПЕЛ
От въглени кръст не ще можеш да издялаш.
СМЕШЕН ПЛАЧ
Скъперникът по време на жътва плаче за строшения плуг, а по време на оран плаче за строшения сърп.
АЛИБИ
Кучето, гризещо избелелия на слънцето кокал обяснява, че точи зъбите си за следващия слон.
ПОБЕДОНОСЕЦ
Лъв убива лъв в тежка битка, а сетне бълхата се хвали, че това било, защото докато той се биел, тя го щипела под опашката.
***
Сърцето боли, боли, па пак се развесели.
АПОСТОЛ
Гледаш - прегърбен младеж, заеква и все клати глава като завеян - но приказката му и погледа му - прави, като на Божи апостол.
ЛЮБЕЗНОСТ
Присъщо е на любезния човек да благодари не само Богу, а и на другите за свободата си. Почтителният към царя е почтителен и към поданиците му.
БОЖИЯ ЧОВЕК
Усмивката на Божия човек и беззъба да е - пак е несравнимо по-прекрасна от усмивката на млада хубавица.
Богоугодният знае, че може да помества планини, но обикновено не го прави, та другите да не го сметнат за фокусник. Предпочита скромно да носи на гръб хляб и вода, за да утоли и засити жадните и гладните.
Божият човек, и мъничък да е - пак си личи, като червенокапец сред плешиви.
ХВЪРЧИЛА
Има хора, в чието присъствие се чувстваме като дете, на което току-що са подарили десет хиляди хвърчила.
ЩЕДРА ДУША
Най-хубава е делвата, от която жълтиците никога не свършват. Тъй е с щедрата душа.
МАЙСТОР
Една само черта прекарана от ръката на майстора струва товар злато.
ДЪЛГ
Сърцето оставя устата да си дрънка и спокойно продължава да си върши това, което му е заръчано свише.
***
Когато цветята се разтварят, вятърът шътка на всичко живо да мълчи.
***
В едрозвездна нощ ни се струва, че звездите пеят като щурци.
ЦАРСКИ РАБОТИ
Отвреме-навреме бащата се оттегля в стаята си, за да поръзсъждава по своите си, царски работи.
УВЕРЕНОСТ
Няма орел, който да не знае, че е орел.
ХИТРЕЦ
Човеколюбивият все ще се изхитри някак си, за да помогне.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Не чукай на вратата на тъмна къща с разбити прозорци.
ХОРА ВСЯКАКВИ
Някои хора първо ще те одраскат, а после ще те близнат.
ГЛЕДКА
Прекрасна гледка: двама мъже, застанали един срещу друг си говорят, единият е сложил десница върху рамото на другия.
ГОСТОПРИЕМСТВО
Заповядай пътниче, заповядай побратиме: опекли сме топъл хляб, приготвили сме вкусна гозба, наточили сме от най-хубавото вино, извадили сме най-белите покривки.
Заповядай пътниче, заповядай побратиме: молим те, стори чест на нашия дом; душата ни е зажадняла за другарска приказка, за стари истории и за нови надежди.
Заповядай пътниче, заповядай побратиме: да седнем заедно - по човешки, по християнски, да се прегърнем па заедно да се помолим.....
Заповядай!
КЛОНЧЕ
Приеми
клонче от мойта вярност.
Моля те, вземи го,
посади го, полей го, стопли го;
Нека порасте:
Да стане гиздаво дърво,
под него ще си сковем колибка.
***
Тази вечер,
госпожа луната няма да изгрява.
Защо ли? Ами мойта малка дъщеричка
я видя да се подава татък хълма и й каза " Бау! ".
Толкоз много я уплаши, че госпожа луната побягна зад
най-високата планина и там, на безопасно ще прекарва нощта.
***
Силен бъди!
Тъй тръбят
хералдите на нашто време.Но ний не чуем.
Плачем във нощта
и все търсим,
безпомощно, човешки,
топлата гърда на мама.
ОПИСАНИЕ НА МЪГЛАТА
Там, където владее мъглата, никой не иска тя да се вдигне. В нея гласовете звучат по-дълбоко, а фенерите изглеждат като малки млечни слънца. Там всички посоки са отворени: може да се поеме, в която и да е от тях, без да е от значение коя е вярната, защото всичките са верни.
В мъглата се чуват причудливи звукове, идещи като че ли от древните заклинания, a времената се сливат в едно единствено кълбо сладък захарен памук.
В мъглата никой не протяга ръце, търсейки другия, но дори да го стореше и по погрешка да извадеше някому очите, това пак щеше да е без значение, тъй като никому не са нужни очи в мъглата.
В мъглата песните или са протяжно-тъжни, просмукващи душите със студена влага, или гротескни - като излезли от разстроено пиано.
В мъглата децата прохлипват уплашено, свити на кълбо. Никой няма да избърше тайните им сълзи, защото майките са весталки на мъглата.
В мъглата стонът на умиращите се носи поколения наред. Така се образува нестроен и злокобен хор, който живите слушат със страхопочитание.
В мъглата птиците няма нужда да летят: те ходят по земята, където намират изобилна плячка.
В мъглата тук-таме хората се срещат, разменят си шепнешком по някоя дума за мъглата и след това се разделят с облекчение. При някои от тези срещи те дори се сливат. Това им харесва за миг, но сетне стават и набързо се отдалечават в различни посоки: мъглата грижовно ги обгръща и скрива едни от други.
В мъглата никой за нищо не си спомня и никой никому нищо не казва, защото никой нищо не знае.
В мъглата няма нито огледала, нито писменост: те са безполезни.
В мъглата няма цветя, нито трева, нито живи дървета.
Смехът прилича на безмислено бръщолевене.
Единствената дума в мъглата е думата, означаваща мъглата. Когато хората отворят уста, за да я произнесат, от устата им излизат вълма от мъгла. По този начин мъглата се възпроизвежда.
Всеки върви дотам, докъдето мъглата започва да се разрежда. По това разбира, че се е объркал и веднага побързва да се върне по стъпките си.
Хората не знаят що е топлината и ходят голи. По тази причина повечето от децата умират съвсем малки.
В центъра на мъглата има един голям объл камък. Там най- обичат хората да стоят, докосвайки го в приятен унес, без да се виждат едни други.
* * * *
ХИМН НА ИСТИНСКАТА СВОБОДА
* Истинската свобода е с нищо да не заместваме извора, от който блика нашето съществуване.
* Истинската свобода е като да вървиш по тънко въже, опънато над пропаст, като знаеш, че ще стигнеш благополучно до другия край.
* Истинската свобода е да се скриеш, когато се зададе буря, но да защитиш беззащитния от многочислен враг.
* Истинската свобода е като стръмен път, покрит с ръбести камъни: по него краката ни заякват, а ходилата ни загрубяват.
* Истинската свобода е да не сравняваш настоящето нито с миналото, нито с бъдещето.
* Истинската свобода е да събуждаш у другите копнежа за свобода.
* Истинската свобода е да не разчиташ само на себе си, за да понесеш страшните беди.
* Истинската свобода е съкровище, което ти е подарено завинаги.
* Истинската свобода е да се радваш само за малко на победите си и да скърбиш само за малко от пораженията си.
* Истинската свобода е да чуваш как гласът ти звучи хармонично, макар и различно от гласовете около теб.
* Истинската свобода е да знаеш, че можеш да довериш някому и най-страшните си тайни без да се страхуваш, че можеш да го отблъснеш.
* Истинската свобода е като пълноводна река: нивите край нея са зелени, а хората плават по водите й на пълни със стока кораби.
* Истинската свобода е да благодариш, че имаш очи за да плачеш малко след като си плакал над оковите си.
* Истинската свобода е да не усещаш твоите окови при гледката на чуждите.
* Истинската свобода е да не се страхуваш, че смъртта може да те завари неподготвен и затова да живееш, сякаш смъртта не съществува.
* Истинската свобода е да си живееш мирно като знаеш, че те охранява най-силният пазач на света.
* Истинската свобода е да не се страхуваш да имаш деца.
* Истинската свобода е да не се страхуваш от факта, че знанието изисква действие.
* Истинската свобода е да не се страхуваш да остарееш и затова никога да не пожелаеш да умреш без време.
* Истинската свобода е да знаеш, че всяко благоденствие е преходно и това да не те огорчава.
* Истинската свобода е да не преброяваш зърната в шепата си по време на сеитба.
* Истинската свобода е да не се чувстваш длъжен нито да кажеш нещо, нито да премълчиш.
* Истинската свобода е да чувстваш необходимостта да вършиш добро така, както да дишаш.
* Истинската свобода е да си изпълнен с благоговение, когато вдъхваш аромата на полето и съзерцаваш заснежените върхове на планината.
* Истинската свобода е да си се усмихваш лекичко на себе си.
* Истинската свобода е тихичко да си тананикаш нещо.
* Истинската свобода е да отметнеш косите от нечие разплакано лице.
* Истинската свобода е да следиш полета на орела без да получиш световъртеж.
* Истинската свобода е като да хвърлиш паричка в дълбок вир и да гледаш как, потъвайки, хвърля златни отблясъци.
* Истшнската свобода е да живееш с широко разперени ръце.
* Истинската свобода е да не стискаш пясъка, изтичащ между пръстите ти.
* * * *