...

копаеш в зъбите на хората подгонваш слонове из ушните канали
сърбаш червени кръвни телца взривяваш ябълките в мозъците
чувствам се груба незапомнена инфектирана експлоатирана
несъздадена не ме коригирай едно агънце изтича през главата ми
ако го хванат ще го остъклят

...

заплака ли за рибите които се състезават в ресторантски
аквариуми. предупреди ли въздуха който реди мушици в себе си
и се сгъстява. видя ли последните мигове на белите зайчета
как търкаха задничета в морето а козината им преливаше. чу ли двете
птици как силно се разведоха на небето. изброди ли магазините с
нефтени дрехи. качи ли се на неизлекувания самолет с набъбнали
лигавици. научи ли къде са основите на земята и била ли е
някога в разума. искам да си замразя главата.

...

вдигаш глава и гледаш как небето те мрази. с острието на молив
разцепваш устата виновна е. слизаш до шията наводнена е. ровиш
намираш хвърляш. ненамираш пазиш. но само ноктите и
косите ти продължават да растат.

...

от писалището видях как светът сгреши. едната му ръка поощри
другата. видях ветровете му как се засилваха и ограждаха в
кръгчета хора. а човекът тичаше между зверовете и ги
успокояваше.

...

направете филм. създайте ситуация. привлечете вниманието на
световни корпорации и на небето. може и да успеете да върнете
камъните които построиха горилата ч буковски. да успеете да
опънете платната от бебешки нокътчета които отваряха и
затваряха сърцето на ч буковски. самотен е и все още мъртъв.
паля. свещ е цигарата.

...

тръгвам из капилярите на софийското улично осветление. ще ви
срещна фьодор михайлович. ще ви срещна. ще сложа очите си в
очила за да не прободат прозрачното ви лице. животът е ваша
измислица нали фьодор михайлович. над вас небе равно като
бална зала но вие не умеете да танцувате. ние другите умеем и се
накъсваме на раз два три раз два три. а вие припадате около нас.
припадате. припадате.

...

старинен като жлеза. външно усложнен. с изгладени като в
лувъра ризи. върти синджирче на пръст. абсолютно висок. пред
него пердето не работи. хранителен е. трудно се реже. разтворим
е в яйце. измива всичко с мокра трева преди да прегърне. георги
рупчев.

...

тогава ръцете подпрени на тялото се превръщат в закачени с
главата надолу агнета. падат но тялото продължава. спира на
брега където святкат фуркети и цигарени кутии. някои закъснял
вика „оставѝ вратата отворена“. тялото оставя вратата отворена и
потъва до последната капка филм. понякога нещо слиза от
правилата на височината и казва: „затворено моля“. благодаря
много.

...

като подгонени плъхове замаяни от фотосветкавици е
магистралата. как да стигна до отсрещния бряг. до къщата. до
първия етаж. до масата за ядене. до територията с прибори вляво
и вдясно. да притегля чинията към себе си. под себе си. да станем
непокътнато цяло отлично организирано от работодатели, от
производители. от търговци. от доставчици. човек и пълна
чиния. това е централната власт. основната цивилизована фигура.
сбъдната. абсолютна. другото е лош климат и периферии. вижте
сивите черва на мозъка. произнесете на глас „сивите черва на
мозъка“. разучавайте сивите черва на мозъка и ходете на
погребенията на враговете си.

...

здравейте. онова черното което виждате да пада от осмия етаж
преди това е било човек. навеждал се е пред хладилника като
пред амвон и с цяло тяло е влизал в утробата му. а малкото което
шуми горе на покрва е трупът на луната осветен странично. това
пък е вашето надгробно дърво. повейте.

...

таксито раздавало светофари и създавало забрава. изкуството
плътоядно погълнало всичко което е в дрехи. дрехите потеглили с
кънки по вода. светът наполовина цял наполовина несъздаден
търсел втори баща и погребвал първата майка. имаш ли
възможност да не се разплачеш.

...

ще ни поемат фабриките на корените ще ни посипват с иглички
ели и борове ще ни насилват буйства на подземни светове ще ни
изтриват гумите на червеите само облаците ще разклащат
храмовите си камбани защото човек нито сам е дошъл нито е
доведен