Новата поетична книга на Кева Апостолова „Внимавай, преди да се родиш“ носи голяма житейска истина, осмислена философия, безнадеждност и обреченост, но и искрици надежда. Обръщам се към авторката, за да ме въведе в своите „размирици зад челото”, както сама е озаглавила една от главите на книгата.

        Защо избрахте това провокативно заглавие? То, всъщност, е заглавие на „вътрешно“ стихотворение от глава, наречена със съвсем друго име, а именно „Хайде да не умирате повече“. С „внимавай, преди да се родиш“ оспорвате и Бог, и Дарвин. В някои векове, за такива еретични мисли, са издигали клади...

        Но ето, че аз имам късмет. Заглавието дойде със своя „повишен тон” преди три години и ме насочи към идеята да напиша книга. Никога досега не е ставало така, пътят винаги е бил от пълните страници към заглавието. Но когато човек пресече повече посоки и направи десетки „кръгови вълни“ около себе си, какво ли не може да се случи да изрече, дори и императивно, макар да внимава, а може би точно, защото внимава в себе си. Дали оспорвам Бог и Дарвин? Неее, та аз съм тяхна, но много повече своя, и, поддавайки се на мистериозния натиск на вдъхновението, както и, внимавайки в себе си, гледам на човека като на отворена и отговорна сила.

        В какво внимавахте, преди да се родите?

        Във времето и мястото, където ще се развива моето земно действие. Животът е овластяване с неимоверни сили, и макар да се създава илюзията, че живеенето е индивидуална програма, той всъщност е за „масова употреба“. Щом е така – трябва да си зареден и готов да влезеш в тази пренаселена, гигантска, реалистична фантазия не да я рушиш, а да я продължиш. Все не мога да се съглася с края, с провала на стремежа да обитаваме по-дълго себе си, все не намирам утеха, колкото и да внимавам.

        В какво внимавахте, докато пишехте?

        В смисловата самота, която, въпреки почтената ми игра с думите, може да издига, но и да захвърля надолу. Внимавах да не навредя на читателя. Внимавах в прекаленото сближаването с ежедневната рутина, в която има много партийна политика и актуална пошлост. Внимавах в умиляването от вечно завръщащите се стремежи за собствено специално щастие, а внимавах и във въпроса - стенопис ли е стрийт арта.

        Невнимателна сте в интимния цикъл „В месоядното цвете за двама“.

        Това е подборка, при която вдъхновението гастролира първо като спомен, после като халюциативно надмощие на желанията за вечна обич. Подобна поетична „реч“ не отдалечава, а сближава читателя най-вече със себе си, защото авторът, тоест моя милост, не заклеймява и разделя, а събира и сдобрява. В добрия случай това, както и всичко друго на света, се постига при автоконтрол на смисловата, емоционалната и езиковата свобода.

        Изричате тежки думи и недоизказани истини („преносени деца са хората“, „смъртта е щастие“, „някой е подгонил земята, както се гони прасе“, „величавата неправда на хронологията“, „изсъхващо човечество“). Какво целите да докажете?

        Че пишещият знае какво преследва да постигне и че е важно читателят да му се довери и да приеме точно това специално подреждане на думите в книгата, за да стане Срещата. Необходими са повече усилия от страна на читателя, а не да иска от автора любими поетични мелодии и при отказ да се настройва срещу написаното. Читателят трябва да върви след автора. Това е правилното. Говорим за автори, а не за стотиците любителски имена и тяхната продуктивност – радост за печатарските бази. Ако пък читателят няма предварителна подготовка да ги разпознава, значи има проблем.

        Поезията е автоимунизация и най-неустойчивото литературно поведение, но и утеха, с която авторът често разболява деня си, но пък дава сила на читателя. Аз съм камерен, интимен автор, моето средство за общуване е само книжното тяло, докато площадният, масов автор може с глас, физическо поведение, шумово и музикално оформление и други атракции, да подсили въздействието на книгата си. Многократно съм ръкопляскала на такива поети.

        Бих нарекла книгата ви „роман в стихове“, съставен от седем глави, в никакъв случай не стихосбирка. Имайки предвид, че пишете също драматургия и друга театрална литература, какво е за вас писането на поезия: изповед, средство за общуване, бягство, самонаказание, любовно обяснение към света...?

        Всичко плюс прилив на нежност към себе си и благодарност към думите за тяхната близост с мен. По природа поезията навлиза с нездраво любопитство в сакрални пространства, иначе по-трудно допустими за други словесни арт-изследвания, освен за музиката. Поезията постига споделимост, коригиране, опрощаване, награждаване, затова е още жива. И пишещи, и читатели имаме нужда от нея, въпреки пазарното безразличие и авторитарния разпространителски режим, на който е подложена новата българска поезия.

        Днес всякаква информация – потвърдена и непотвърдена - ни залива отвсякъде. Как се справяте?

        Като всички хора – отсявам. Но ако мислите, че първо ме интересува какво става в литературата и изкуство, не е така, а така беше. Сутрин веднага отварям компютъра и очаквам да прочета, че най-после войната в Украйна е свършила, че агресорът е наказан и че започва мир, но не!... После идват интересът към цените на стоките от първа необходимост, инфлационните процеси, националните проблеми, световните заплахи и чак тогава се сещам, че има слънце и повдигам очи да го потърся.

        Отделяте ли време да четете свои предишни книги? Изгубвате ли се в себе си при такива връщания или обратно?

        Правя подобни пътешествия при някакъв повод. Мисля си и за The best. Спомням си подробности от самото написване на стиха, но бързо посягам към книга на друг автор, в която знам какво има, и затова отново я отварям. Чета повече проза, но и поезията на Ани Илков, Марианна Георгиева, Белослава Димитрова, Амелия Личева, Иван Ланджев, винаги Екатерина Йосифова, Калина Ковачева, Биньо Иванов и още, и още... Отделям време на преводната поезия, която почти ежедневно чета във Facebook, благодарение на преводите на поетите-преводачи Илеана Стоянова, Пейчо Кънев, застоявам се и на фб-стените на поетите Димана Йорданова, Палми Ранчев, Петър Чухов...

        Има ли новини около вас? Предстои ли нещо отново поетично?

        Част от мемоарната ми наивистична поема, с все още работното заглавие „Поема за Михайловград“, е вече публикувана в сп. „Море“. Предстои внимателно финализиране и...

        Интервюто взе: РАДОСТ-ЛИЛИЯ РАЧЕВА

---

        Кева Апостолова, „Внимавай, преди да се родиш“, изд. „Фондация „Емили“, София, 2023