Кева Апостолова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | публикуване

 

 

ПОСТОЯННАТА КНИГА

 

Кева Апостолова

 

 

 

I.

 

 

1. Някой пушел стихове
пред прозорците на шкафовете й

 

2. Пушекът пълнел косите й
както се пълни небе
с кой свлича надолу водите

 

3. Плувала в тях

 

4. Изваждала удавени

 

5. Нахвърляла ги върху другите
както нещо нахвърля ден върху нощ
нощ върху ден

 

6. Какво да прави с тях

 

7. Какво да не прави със себе си

 

8. А тишината все нещо влачела
ден и нощ нощ и ден

 

9. Спрете това стихотворение

 

10. Пуснете постоянната книга
която убива честно

 

 

 

II.

 

 

11. Преди градът да падне
таксито раздавало светофари и
създавало забрава

 

12. Била в черупката на устни
с изкривената си ос

 

13. Отпивала от щастието на
незаловените крадци

 

14. Градът паднал ловко и
се изправил в цял ръст

 

15. В цял ръст се изправил срещу нея

 

16. Изкуството плътоядно погалило пиано и
погълнало това в роклята

 

17. Роклята потеглила с кънки по вода

 

18. Светът наполовина цял
наполовина несъздаден
търсел втори баща и
погребвал първата майка

 

19. Спрете това стихотворение

 

20. Пуснете постоянната книга
която убива честно

 

P.S. Аз например съм добре

 

 

 

 

2017

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. януари 2017 г.

©1998-2023 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]