С Елън и Алекс се излежавахме на нудисткия плаж в Созопол, после ходих за миди в морето, а Алекс - за вино, а накрая Елън каза:
          - Трябва да тръгвам.
          Към пощата, да чака разговор с нюйоркското си гадже.
          Аз и Алекс се ослушвахме по пишки.
          - Ако искаш, остани - продължи тя.
          Ставаше дума за мен.
          - Ще дойда с теб - рекох.
          Не ми се стоеше с Алекс. Аз и той на нудистки плаж. Ставаше хладно, а и той имаше метална халка на пениса.
          Елън си обу гащите. И аз се облякох и тръгнахме. Минахме археологическите разкопки и се спуснахме към пазара.
          - Трябва да се обадя на Уенди - рече Елън. - Да питам дали е изпратила приглашението в руското посолство в София.
          Уенди беше нейна приятелка от Сан Франциско. Работеше в американското посолство в Москва и трябваше да покани Елън на гости. Елън също беше американка, но искаше да ходи в Русия.
          - Мислех, че си се отказал - рекох.
          - Не съм. Трябва да видя Витя, но не отивам само заради него. В Москва имам много приятели, а той дори не знае, че отивам.
          - Защо не му се обадиш?
          - Искам да го изненадам. Знаеш ли, това, което се случи между мен и Витя, е нещо много важно. То беше причината да се разруши бракът ми с Том.
          - Обичаш ли го?
          - Кой?
          - Не знам. Всъщност кой обичаш?
          - Теб - каза Елън.
          - Говоря сериозно. Постоянно мислиш за Том, имаш гадже в Ню Йорк, а въпреки всичко искаш да се срещнеш с Витя в Москва и може би да спиш с него.
          - Не съм сигурна, че ще спя.
          - Но не си и че няма.
          - Как мога да знам? Откъде можех да знам, че ще спя и с теб, преди да те срещна? Исках да дойда в Европа, да си почина от мъже и след това да отида в Москва и да видя Витя. Не съм го виждала четири години!
          - Може би трябва да спиш с него - рекох аз. - Само така...
          - Не ми казвай какво да правя! - ядоса се тя.
          - Добре - казах аз.
          Стигнахме пощата на стария Созопол и отидохме на гишето за телефонните разговори. Аз казах, че чакаме повикване от Ню Йорк, а телефонистката каза „Добре“.
          Беше задушно и пълно с хора, които чакаха да се обадят. Опашката стигаше до вратата.
          И ние отидохме там.
          - Какво ще кажеш на Уил? - попитах аз.
          Нюйоркското й гадже.
          - Ще импровизирам - рече Елън.
          - Ще му кажеш ли за мене?
          - Не знам... Защо?
          - Не го наранявай.
          - Много съм му ядосана! Не ме остави на мира цяло лято! Обажда се на всичките ми приятели да пита за мен!
          - Мъчно му е.
          - Знам. Но бих искала да е малко по-търпелив
          - Като мен ли?
          - Да... Всъщност не знам.
          Телефонистката извика:
          - Америка! Пета кабина!
          Сигурно я чуха на плажа.
          Елън влезе, а аз се загледах в тълпата на калдъръменото площадче. Един тип с фотоапарат разнасяше голяма змия и я слагаше по раменете на хората. Май питон. Едва мърдаше, но си беше змия.
          До площада продаваха касети и все пускаха „Коко Джъмбо“, хита на лятото.
          Елън се появи.
          - Какво стана? - попитах аз.
          - Говорих с Уил. Звучеше тъжно. Много съм му липсвала. Пита дали не съм се чукала с някой!
          - Как отговори?
          - Уклончиво. Че съм се запознала с едно момче в София и сме се целували.
          - Добре си направила.
          - Сега е зает. Ще ми се обади утре по същото време. Наистина не знам какво да му кажа! Защо иска от мен да взема решение! Не може ли да е по-търпелив!
          Момчето, което продаваше касети, пак пусна „Коко Джъмбо“.
          - Как бих могла да му обясня! - извика Елън. - Та той дори не е чувал „Коко Джъмбо“!
          - Пусни му я по телефона - рекох аз.
          - Може - отвърна тя.