Голяма е благодатта на думите, че не обозначават докрай нещата от Живота. Словото постига своя смисъл в неизразимото, в привидното, в бялото поле между знаците. Според Хьолдерлин висшата форма на поетичен изказ е МЪЛЧАНИЕТО - онова напрежение между думите, кънтящите паузи, където се извършва свещенодействието. Тогава думата става чист музикален тон, който разбужда в гърдите съзвучни трептения и пронизва дълго, след като вече е отшумял.
Съвършената дума не е „квадратна“, тя е „сферична“. Съвършената дума е трудна. Тя не носи разтуха, а прозрение и вникване в собствената глъб. Думата, натежала от смисъл, дава просветление. Тогава „крачиш през щастието като през топъл дъжд...“
Думата на поета пониква от инстинктивен опит, тя носи предмисъл, която още не е изкристализирала в реч, живее от наситеността на бляна, от халюцинацията на мечтата, от властта на спонтанния жест.
Поетът не търси истината, той я създава.
Владетелят на думите сънува своите фантастични, загадъчни, заклинащи съновидения - и неговата словесна стихия, поради художествената мощ, става по-действителна от самата реалност...
върни се | продължи
---
* Предговор към книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки. 50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“! Очаквайте всяка седмица по две есета от книгата!
|