Гласът на Карпентиер, тържествен и извисен, дълбок и трепетен като органова токата, ту масленозелен, ту кадифеновиолетов като облак над Ел-Греково разпятие - този бароков глас не отзвучава въпреки отдавна отминалата мода на латиноамериканското "литературно чудо". Напротив, едва след земния си край, Алехо Карпентиер се възправя в цялото си нетленно могъщество, в цялата музикалност на гръмката си същност.            

         „За всекиго има място в страданието“ - знаем тези думи, помним ги. Но Карпентиер умее да превръща страданието във възторг, в песен и дума, в покрусяващо славословие. Чрез него разбираме, че една модна словесност може да бъде и модерна, в смисъл на действително съвременна, и насъщна за читателя, пък бил той дори от другия край на „царството тук на земята“.            

         С любовен гняв Карпентиер отхвърля в последния си роман „Арфата и сянката“ мита за появата на Колумб. Дири истинската истина за завоюването на Новия свят. Заравя се в ръкописи, стари документи и хроники, проучва ги с откривателска страст - страстта на самия Колумб, - за да развенчае една легенда, сладката приказка за цивилизаторската мисия на Западна Европа отвъд океана. А имало е гласове още в началото на колонизирането на Америка, че то е пагубно за местното население - едно естествено развитие е грубо прекъснато, една култура е унищожена, цели етнически групи са напълно избити. Така популярната представа за Колумб се подлага на преоценка - великият откривател е свален от пиедестала и е поставен на мястото му: той е първият търговец на роби върху континента.            

         Карпентиер разрушава мита, но го и очовечава, вдъхва му живот, дава му плът и кръв. Неговият бароков Колумб е жесток, непреклонен, той съдържа - в духа на Златната Легенда - три неща: тяло, душа и сянка. Тъкмо тази Сянка го прави удивителен, фантастичен, той доказва с присъствието си в историята и в съзнанието, че съществува „чудното в действителността“.            

         „Арфата и сянката“ е книга на завършването: с нея е сложен краят на един завоевателски мит, с нея Алехо Карпентиер приключва литературните си открития с една последна, барокова прелюдия - към какво ли? Една книга на завършека, но и на сбъдновенията, на арфата.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!