"И жаждата - която не е жажда, ами самото страшно съкрушение, порочно пристрастено сластолюбие - е смърт, смърт и пак, отново, смърт..." Тази гибелна жажда, този "алкохолипсис" на неизтрезняването, през който се провиждат, чортовски-черни, чертите на една еруптивно ерегирала цивилизация - ето какво е движило ума и ръката на Малкълм Лоури, когато е изливал от себе си своя роман-изповед. И ако Джойс е имал пред очи Омировата поема, за да вдъхне живот на един модерен Одисей, Лоури се е взирал в Дантевата "Божествена комедия", за да извае СВОЯ пъкъл. "Под вулкана" - това ще рече: там, долу, в преизподнята на бясната страст и себеомерзението. Но заглавието на книгата се тълкува не само символично - като митологичен ад, не само психологически - като пълното с демони подсъзнание на алкохолика, но и като историческа алегория: годината е 1938, светът е "под вулкан" и лавата на войната се готви да го залее. Така трагизмът на алкохолизираното съзнание се въздига до трагизъм на една епоха, загубила нравствените си устои.      

          Повествованието, изградено с префинените изразни средства на модернистичната след-джойсовска англоезична проза, се разгръща внушително, многобагрено и катедрално-тържествено. Но макар и английска, картината не е ангелска, а по-скоро демонично-сакрална. Романът на Лоури напомня гигантски многослоен гоблен, извезан с дяволски опашки. По дълбочина, музикалност и поетичност "Под вулкана" може да се сравни с романа на Херман Брох "Смъртта на Вергилий". И тук, и там се долавя "божественото присъствие" на фирмата "His Master's Joyce"...      

          Тълкувателят Спас Николов е раздиплял пласт след пласт, откривал е асоциации и внушения, които неизкушеният читател би отминал незабелязано. И ги е пресъздавал със средствата на българския език по замайващ начин. Той е гравирал и словотворил, играл е с думи, значения и звуци, давал е от себе си и е добавял, осмислял там, където е било нужно. Преводът му не е дословен, а функционален - четем романа може би не "както е в оригинала", но положително както е при Лоури.      

          Сложността поражда нова сложност...

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!