Симфония Девета си за мене ти!
Застанеш ли в нощта, облечена небрежно,
подобно чело между коленете ми,
желая нотите ти да разгърна нежно!

 

Ах, дай ми да прелистя твойте партитури!
(В тях има Хендел, Граун и много тремоло.)
Жадувам да раздухам в тебе всички бури,
ти, мой копнеж, трикратно подчертано „О“!

 

Ела, с див устрем да напредваме в октави!
(А фуриозото ще го повторим и с вокал!)
Дали ръката ми глисандо да направи?
Но при крешендо трябва повече педал!

 

О, звънкото ти тяло! Мощните акорди!
И на синкопите ритмичният контраст!
Сега очите ти блестят като фиорди...
Продумай с глас, макар задавена от страст!

 

предишно стихотворение | следващо стихотворение