Някога във Виена гледах японски „истърн“ (филм по подобие на американските „уестърни“), в който самурай в тежки бойни доспехи и страшна маска на лицето водеше безкрайна битка с ужасен дракон. Всички опити на самурая да се справи с чудовището бяха напразни. Сраженията следваха едно подир друго, но така и не ставаше ясно за какво е всъщност тази борба на живот и смърт. Дали между самурая и дракона не стоеше приказна девойка, или пък несметно богатство, питах се аз с моите европейски представи. Или просто се разказваше надълго и нашироко древно японско предание, необяснимо и загадъчно за непосветения. Накрая все пак победи драконът: той хвърли самурая в един дълбок кладенец, скочи отгоре му, притисна го и с грозните си нокти смъкна маската от лицето му. В този миг през киносалона премина трепет - под маската нямаше лице. На негово място в острата бяла светлина се появи жива рана...      

         Раната, наречена лице - това е темата и в романа на Кобо Абе „Чуждо лице“. Един дълбок и скръбен разказ за истинския лик под маската, която „затваря прозореца на душата“. Книга за бягството от себе си, за осъзнатия стремеж да намериш своята самоличност, да се освободиш от чуждата роля, която трябва да играеш в живота. А това значи: трудна книга, която не носи разтуха, а познание, вникване в собствените глъбини, преоценка на личните представи за себе си и в последна сметка - просветление.      

         Защото творбата на Абе е проникната от копнеж по Другия, от жажда за истина и за човешка близост, по-точно: за ИСТИНСКА човешка близост.

върни се | продължи

---

^* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“!