Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ИСТИНА, РАЗУМ, ЧУВСТВА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Ако вървиш право пред себе си, ще стигнеш до точката, от която си тръгнал.

 

         * Ако не гледаш щастието в лицето, то може да ти обърне гръб.

 

         * Ако не можеш да промениш света, промени отношението си към него.

 

         * Безкрайните въпроси не очакват отговор.

 

         * В безсмислицата всеки открива свой смисъл.

 

         * В некролозите хвалят голямото сърце, никога големия ум на покойния.

 

         * Важно е да знаеш не само какво искаш, но и какво не искаш.

 

         * Ведростта избликва отвъд радостта и тъгата.

 

         * Великите идеи се раждат в малките часове...

 

         * Взирането в чужди грешки привиква ума към задоволство.

 

         * Виждаш, ако знаеш - знаеш, ако виждаш.

 

         * Всяка девствена лъжа има своя меден месец.

 

         * Всяка дума носи своя хубав и своя лош смисъл.

 

         * Всяко съвършено нещо е скучно.

 

         * Възхваляват Разума - в негово отсъствие.

 

         * Гласът на Разума и гласът на Страха са съзвучни.

 

         * Да се самозабравиш е по-лесно, отколкото да си спомниш кой си.

 

         * Да се съмняваш в съмнението - това избавя ли те от него?

 

         * Действието предхожда мисленето...

 

         * За утрешния ден днешният е вчерашен.

 

         * Зад всяка измислица прозира непозната истина.

 

         * Започнеш ли да обясняваш едно нещо, то се превръща в друго нещо.

 

         * Знанието - тъмнина сред по-дълбока тъмнина...

 

         * Знанието е общо, познанието - лично.

 

         * Интуитивното познание е истинското знание.

 

         * Истината вече не е това, което беше някога...

 

         * Истината е най-добрата лъжа.

 

         * Истината се състои от факти, размесени произволно.

 

         * Истинските неща са в тебе.

 

         * Който не вижда по-далеч от носа си, изгражда светоглед.

 

         * Който не знае чужди езици, изобилства с чуждици.

 

         * Колкото повече знаеш, толкова повече грешиш.

 

         *Компютърът няма чувство за хумор.

 

         * Красивата лъжа лети по-бързо от грозната истина.

 

         * Кучето не разбира от логика, затова не се смее.

 

         * Логиката е стремеж да се направи светът обозрим.

 

         * Логиката не заменя житейския опит.

 

         * Лъжата е озлочестена истина.

 

         * Лъжата те прави свободен - за кратко.

 

         * Лъжецът е принуден да помни всичките си лъжи.

 

         * Мигновеното прозрение може да е резултат от дългогодишни размишления.

 

         * Мислиш, че си на върха на стълбата, а тя сега започва - в облаците.

 

         * Мислиш, че щастието те е подминало, а то с тихи стъпки вече се отдалечава.

 

         * Мисля, следователно не съществувам.

 

         * Мъртвото може да умъртви живото, живото не може да съживи мъртвото.

 

         * Най-скъпи са неприложимите знания.

 

         * Най-трудно се доказва очевидното.

 

         * Най-често задаван е безответният въпрос: „Защо?“

 

         * Намериха решението, но то бе написано на непознат език.

 

         * Науката е упованието на невежия.

 

         * Не е все едно на какъв език мълчиш.

 

         * Не можеш да научиш нещо, ако не го знаеш предварително.

 

         * Не обичам числата - освен най-малките...

 

         * Недомислието прилича на остроумие.

 

         * Незнанието се увеличава по-бързо от знанието.

 

         * Непознатият път е по-дълъг от познатия.

 

         * Неукият обича да съветва знаещите.

 

         * Нещата, които ни липсват, винаги са възхитителни.

 

         * Носиш в себе си непозната светлина или непознат мрак?

 

         * Някои разбират повече, отколкото разбират.

 

         * Някои хора така се боят от истината, че лъжат в собствена вреда.

 

         * Няма по-голяма загадка от тайния живот на Дъжда!

 

         * Образованието няма да попречи на способния.

 

         *Обратното на щастието не е нещастието, а мъката.

 

         * Обясненията звучат като оправдания.

 

         * "Опознай себе си!" - обява в сайт за запознанства.

 

         * Опроверганото съмнение те измъчва повече от оправданото.

 

         * Остро зрение: да виждаш светли петна по слънцето.

 

         * Откриваш в света толкова чудеса, колкото носиш в себе си.

 

         * По-добре песен без думи, отколкото думи без песен.

 

         * Ползата от знанието е познанието, че няма полза от знанието.

 

         * Предсказанието за края на света се оказа леко преувеличено.

 

         * Пренебрегнат ли го, доброто лесно се превръща в зло.

 

         * Притежанието на много книги подхранва илюзията за начетеност.

 

         * Пукането на късчетата лед в чашата е музиката на Световния океан.

 

         * Радостта е котката на Щастието.

 

         * Размаханата опашка съдържа повече смисъл от пороя на думите.

 

         * Само изтърваните мисли са ценни.

 

         * Светлата тъга е по-красива от тъмната радост.

 

         * Свободата на мисълта прави излишна мисълта за свободата.

 

         * Сложното е недовидяно просто.

 

         * Страданието изостря гледеца, но притъпява живеца.

 

         * Страстта да се живее и страстта да се мисли са вдъхновени от една и съща любов.

 

         * Сънят на чудовищата ражда Разума.

 

         * Удоволствие доставя не знанието, а узнаването.

 

         * Честният отговор на повечето въпроси е: „Не зная!“

 

         * Чистото съзерцание осмисля безделието.

 

         * Човешкият глас - какви възторзи, какви страдания...

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Първа част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 21. октомври 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]