Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ЧОВЕК, ТЯЛО, ДУША*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Ако знаеш къде да спреш, значи не си дорасъл за Приключението.

 

         * Ако не се боиш от осата, тя ще открие топлината на тялото ти.

 

         * Ако се събудиш с усмивка, денят ти ще бъде усмихнат.

 

         * Ако сънуваш, че сънуваш - кога е истинското събуждане?

 

         * Без самочувствие не можеш да отвориш и бутилка вино.

 

         * Безогледен е или дръзкият, или уплашеният човек.

 

         * Бягството от действителността те отвежда или в приказен свят, или в помийна яма.

 

         * В последна сметка ставаш това, което си.

 

         * Високомерието е бронята на уязвимия.

 

         * Всеопрощаващата усмивка на страхливеца го предпазва от врагове.

 

         * „Всичко е пепел!“ - изпъшка изпушената цигара.

 

         * Всяка загуба е спечелена свобода.

 

         * Горчивината и сладостта на живота идват от самочувствието.

 

         * Господарят заприличва на кучето си - обратното не се случва.

 

         * Да се ровиш в миналото е знак, че не очакваш много от бъдещето.

 

         * Докато духът узрява, плътта угнива...

 

         * Домашният любимец никога не разкрива тайните ти.

 

         * Едни остроумия се раждат от душевна волност, други - от душевен смут.

 

         * Жаждата за слава се утолява най-лесно в кръчмата.

 

         * Желанията възникват отвъд представата за добро и зло.

 

         * Железните нерви ръждясват.

 

         * Животът не е сън, но сънят е живот - за развихрените желания.

 

         * За да не се разплачеш, избухваш в смях.

 

         * Зад високо чело може да пъплят низки мисли.

 

         * И недостойният човек има достойнство.

 

         * Изисканата храна не засища глада, а тщеславието.

 

         * Изпуснати нерви, изпуснати думи - тъмната страна на светлата ти личност.

 

         * Има полза от безсънието: премисляш по-дълго грешките си.

 

         * Ироничната усмивка издава душевната умора.

 

         * Колкото по-нависоко се катериш, толкова клоните, на които стъпваш, изтъняват.

 

         * Крушенецът намира спасителен бряг в забравата.

 

         * Кръщават с вода, но причестяват с вино.

 

         * Мнозина се раждат умни, но с годините оглупяват.

 

         * Мръсникът предпочита да го смятат за глупак.

 

         * Мъката отшумява по-бързо, когато знаеш нейната причина.

 

         * Най-дълбоко чувство за хумор има тъжният човек.

 

         * Най-необяснимото чудо: неспособността да се вярва в чудеса.

 

         * Напразно усилие: усилието да живееш без усилие.

 

         * Не ти се говори за нещата, за които непрекъснато мислиш.

 

         * Непретенциозен е или малкият, или големият човек.

 

         * Неувереният завършва думите си със смях.

 

         * Нещастният човек гаси грижите си в безпаметен труд.

 

         * Никой не е доволен от датата на смъртта си.

 

         * Новороденото посреща живота с плач - по-късно идва смехът.

 

         * Някои думи нямат множествено число, например „Аз“.

 

         * Няма кой да спре песента на лудия.

 

         * Опасно е да се лети насън - може да се блъснеш в някоя въздушна кула.

 

         * Пеленачето започва живота си в грях - поради незнание.

 

         * Покаянието е спасение за мерзавци.

 

         * Потребността да говориш е по-силна от потребността да кажеш нещо.

 

         * Предимството на недостатъка е, че лесно се забелязва.

 

         * Преимуществата на селския живот може да оцени само гражданинът.

 

         * Пренесен в столицата, селският пес не лае.

 

         * Пътят, по който се изкачваш, е различен от пътя, по който слизаш.

 

         * Радостта може да бъде масова, мъката е лична.

 

         * Разпилените житейски случки още не са биография.

 

         * Рицарят коси тревата с меч.

 

         * Розовите очила те правят черноглед.

 

         * С голям кокал няма да се задавиш.

 

         * Самоубиецът може да избяга от Срама - но Срамът го надживява.

 

         * Свободата се заплаща с неизвестност.

 

         * Смехът е светлата стихия на душата.

 

         * Смешен може да бъде само Човекът.

 

         * Спомените съчиняват личната съдба.

 

         * Старата илюзия, че образованият човек е по-добър...

 

         * Стъкленият поглед прави невидима душевната агония.

 

         * Сънят е материята, от която е съшито знамето на свободата.

 

         * Сънят изчиства душата от сажди.

 

         * Твърдият алкохол размеква...

 

         * Трудно ще спреш многословието на човек, който няма какво да каже.

 

         * Търсиш нещо, а намираш друго.

 

         * Тялото бере душа, а душата будува.

 

         * Утринният здрач е времето за първата усмивка.

 

         * Ходиш с изправена глава не от леко сърце, а поради тежестта, която носиш.

 

         * Човекът е ковач на своята съдба, но с голи ръце.

 

         * Човекът се ражда с достойнство, а навсякъде е унизен.

 

         * Чувството, че си напълно буден, може да имаш само насън.

 

         * Чужбината е сладката надежда на неудачника.

 

         * Щастието на спънатия кон е торбата с овес.

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Втора част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 30. октомври 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]