* Ако желаеш нещо много силно, то ще се осъществи, при това по най-неочакван начин.
* Без съзнанието, че струваш нещо, се ровиш в незначителности.
* Безсрамниците обичат да се правят на срамежливци.
* Боецът спи на тръни, мъдрецът - на лаври.
* Бъди си верен - тъй няма да си неверен на друг.
* В някои бисерни миди се зараждат мъниста.
* В речта на умника всяка дума е по-умна от следващата.
* В схватката със себе си победител винаги е победеният.
* В тясна гръд не може да се крие „широка душа“.
* Всеки желае да го уважават, но крие желанието си като срамна болест.
* Геният крачи без посока, но достига целта си.
* Геният не се интересува от мерки и теглилки.
* Гласът издава характера.
* Гледаш най-умно, когато нищо не разбираш, и най-глупаво, когато всичко ти е ясно.
* Глупакът бди.
* Глупакът няма възраст, няма националност, няма история...
* Глупецът е вторачен в Живота, мъдрецът - в Смъртта.
* Глупецът ненавижда мъдреца, без да знае защо.
* Глупостта е работлива, мъдростта е мързелива.
* Големият ум ражда и големи глупости.
* Големият човек се наслаждава на анонимността.
* Грижата на мъдреца - да е винаги готов...
* Да заспиш с мисълта, че си сторил нещо хубаво и вярно...
* Да постигнеш себе си не е най-важното - то е единствено важното.
* Да приемеш достойнствата на врага си е знак, че си надскочил себе си.
* Да продаваш красивия си ум те прави сроден с жриците на друга древна професия.
* Да се загубиш по прав път е постижение!
* Да се погледнеш в огледалото и да не се познаеш...
* Двуличен търговец: продава морски и слънчеви зайчета - плащаш две, взимаш три.
* Дори когато грешат, някои говорят с езика на правдата.
* Дръж се със себе си като с равен!
* Душата на мъдреца свети с отраженията на Вечността.
* Едни се раждат като завършени личности, други се самоизграждат цял живот.
* Едни търсят, без да намират, други намират, без да търсят.
* За мъдреца суетата е безплодна любовница.
* За простака лицемерието е култура.
* За цялостния човек „Любовта към Съдбата“ (amor fati) е взаимна.
* Здравият може да се престори на болен, но болният не може да се престори на здрав.
* Здравият разум е надеждата на болния човек.
* Значимият човек се познава по значимостта на грешките му.
* Интелектуалецът смята своята стъписаност пред света за дълбокомислие.
* Интелигентният отбягва начетените.
* Интелигентният рано проумява, че интелигентността му не струва много.
* Капката безумие, блещукаща у всекиго, не се отцежда никога.
* Когато глупакът каже „Аха!“, умният повдига вежди.
* Когато ловецът не удари лисица, застрелва някое бездомно куче - за самочувствие.
* Когато претърпиш злополука, огледай останките - може да откриеш „златното ключе“.
* Красотата на мъжа е в характера.
* Културата на бащиния дом е бреме за подрастващия талант.
* Кучето е боец, котката е мъдрец.
* Където и да погледнеш, откриваш следите на Гения.
* Към интелигентността спада и това да знаеш какво не знаеш.
* Липсата на успех може да се окаже най-големият ти успех.
* Малодушието обича да се представя за благородство.
* Мачканият не иска свобода, иска сам да мачка.
* Машината работи, човекът се труди.
* Мислите са пчелният кошер на мъдреца.
* Мислителят е човек, който се мъчи да сложи ред в себе си.
* Може да си умен, за да натрупаш богатство, но трябва да си глупав, за да го пожелаеш.
* Можеш да отвориш консервена кутия, но не можеш да я затвориш обратно.
* Мъдрецът е мразен от неудачника и презиран от преуспелия.
* Мъдрецът е нерешителен, глупецът - неустрашим.
* Мъдрецът е пазител на мъдростта - не я разпространява.
* Мъдрецът има повече отговори, отколкото въпроси.
* Мъдрецът не върши нищо, но го върши съвършено.
* Мъдрецът не търпи глупците, но ги предпочита пред умниците.
* Мъдрецът обича, но не се влюбва.
* Мъдрецът се взира поравно в света и в себе си.
* Мъдрецът се усеща глупаво, когато трябва да обяснява своята мъдрост.
* Мъдрецът чете само неща, които прилягат на мъдростта му.
* На въпроса откъде е, мъдрецът казва: „Аз съм гражданин на Самотата.“
* Наградата за достойния живот е достойният живот.
* Надеждата на бездарника: да го смятат за „добър човек“.
* Наивникът е глупак, озарен от небесна светлина.
* Наивният изпитва радост, разсъдливият - задоволство.
* Най-вдъхновен е безполезният труд.
* Най-злощастна е несподелената любов към себе си.
* Най-много се тревожи онзи, който жадува за спокойствие.
* Най-неприятното качество на глупците е тяхното количество.
* Начетеният човек има затруднения в общуването.
* Не се отклонявай от себе си!
* Не се проваля този, който няма цел.
* Не се уморявай да чакаш себе си!
* Неволята укрепва характера, но убива таланта.
* Незначителният човек се мъчи да намери признание поне у дома си.
* Некадърникът възприема новата жена на колегата си като лична обида.
* Некадърността лесно минава за праволинейност.
* Нещастието не те прави по-умен, а по-предпазлив.
* Никога не е късно да оглупееш.
* Носиш в себе си успеха.
* Нощта е храм на разбойниците.
* Нужна е дарба, за да опазиш дарбите си.
* Някои са благородно глупави, други - вулгарно умни.
* Няма мъдрост, която да победи насилието...
* Още първите прояви на гениалност ги замерят с камъни.
* Поривът към съвършенство те прави крехък в сблъсъка с деня.
* Посредственият прави всичко, за да те срине до себе си.
* Посредственият човек е недоверчив.
* Посредствеността се предава по наследство, гениалността - не.
* Посредствеността се приема за порядъчност.
* Постигаш целта си само ако си узрял за нея.
* Пренебрежението е оръжие на неуверените.
* Преценка може да даваш само за неща, които сам би извършил.
* При далечна цел не виждаш къде стъпваш.
* Присмехът на глупака е отличие за мъдреца.
* Простакът е доволен, че няма предци и светът започва от него.
* Простакът живее, умира, и друг се ражда...
* Простакът не благодари и не се извинява - той се бои от хората.
* Пътят към себе си минава през себеотрицанието.
* Равноправие искат негодните за живот.
* Радостта е знак, че си свършил работата си добре.
* Размишленията за велик човек са като спомен за красива жена.
* Разумният живот понякога избухва в неовладяно безумие.
* "Раят - това са другите!" - рече саможивецът и потъна в себе си.
* Рушенето може да е по-приятно от граденето.
* С дълголетие се гордее безплодният дух.
* С чисти ръце се вършат и мръсни дела.
* Селската работа е непосилна за интелектуалеца - поради нейната сложност.
* Силните на деня и силните на нощта са от една кръвна група.
* Слаби са ми дяволите, та ме хващат ангелите...
* Славата е сладко бреме - духовните диабетици го избягват.
* След третата водка установяваш, че втората ти е дошла в повече.
* Слепецът може да вижда по-надалеч от зрящия.
* Слепецът не се страхува от тъмнината.
* Смей се над себе си, ала не на глас.
* Страхът от поражение осуетява и най-смелите начинания.
* Стремежът към съвършенство е неизлечим порок.
* Съдба имат хората с характер.
* Тайната надежда на мъдреца: да не очакват от него много мъдрост.
* Талантът вирее и загива най-бързо между сродни таланти.
* Талантът да се издигаш над всекидневието е талантът да осъществиш талантите си.
* Талантът на бездарника е в погубването на чужди таланти.
* Талантът на младини е пламък, на старини - пожарище.
* Телевизорът е прозорчето на самозазидалия се човек.
* Трудно е да признаеш, че някой е по-добър от теб.
* Трудът побеждава всичко - освен трудолюбието.
* Умната глава предизвиква цъкане: възторжено или неодобрително.
* Умната маймуна изцежда от кокосовия орех уиски.
* Умният човек е глупак, който съзнава това.
* Умното дете знае малко, но за всичко се досеща.
* Унижаването на велик човек доставя велико удоволствие.
* Успехът е банален, интересно е поражението...
* Успехът има стойност единствено в битката със себе си.
* Успехът те отделя от самия теб.
* Устремени към невъзможното, пропускаме възможното.
* Физическият труд ни предпазва да надничаме в душата си.
* Характерът често е проява на едностранчивост.
* Хората с потекло по-трудно намират пътя си.
* Хората се хвалят с нещастията си като с постижения.
* Цялостният човек е отзивчив, разпокъсаният е боязлив.
* Четенето на вестници е интелектуално самоубийство.
* Човек знае, че ще умре, но се държи така, сякаш не знае.
* Човек-кърлеж: прилепва се към по-значими от него и се храни с кръвта им.
* Човекът на удоволствията не подозира за насладата от творчеството.
* Човекът-конфекция приляга за всеки градеж - като тухла-четворка.
* Чуваш ли стъпки? Може би не са твоите.
* Чувството, че не правиш нищо, вече е знак, че правиш нещо.
* Чуждата мъдрост не те прави мъдрец.
* Щастливият човек не разбира от шега.
* Ще постигнеш много, ако се задоволяваш с малко.
* Юбилеен сборник в чест на... А честта липсва.
върни се | продължи
---
* Четвърта част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!
|