Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

 

ИЗКУСТВО, ЛИТЕРАТУРА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Ако актьорът се препъва при определена реплика, публиката ще дойде да го види отново.

 

         * Ако вкусът ти надхвърля твоите дарби, от тебе става критик.

 

         * Ако една история е истинска, разкажи я като измислица.

 

         * Актьорът играе различни роли, но няма собствена.

 

         * Актьорът изпълва сцената не с думите, а с присъствието си.

 

         * Актьорът обича сцената, но сцената не винаги обича актьора.

 

         * Артистът е радост - за другите.

 

         * Афоризмът е кръстоска между мисъл и смях.

 

         * Афоризмът е малката смърт на поета.

 

         * Афоризмът е най-бързото бягство от себе си.

 

         * Афоризъм, който не те предизвиква към размисъл, не си струва прочитането.

 

         * Афористът си отпочива от голямата литература.

 

         * Бедните момчета стават поети, богатите - литературни критици.

 

         * Бездарната поезия блика от искрени чувства.

 

         * Бележките по белите полета може да са по-интересни от самата книга.

 

         * В добрия портрет виждаш художника.

 

         * В духовното поприще болестта може да е по-висше здраве.

 

         * В мъдрия афоризъм няма поука.

 

         * Великият афоризъм - празно пространство, кънтящо от смисъл.

 

         * Вечна е славата на поетите, които никой не чете...

 

         * Враговете на художника се имат за негови ценители.

 

         * Всеки афоризъм лъже - включително и този.

 

         * Всички пътища водят към Словото - оттам никой не се завръща...

 

         * Всяка човешка съдба е важна - стига да е добре разказана.

 

         * Всяко време ражда своите митове...

 

         * Добрата поезия изтрайва няколко Вечности.

 

         * Добрият афоризъм те сдобрява със света.

 

         * Един афоризъм трябва да е дълбок и изящен.

 

         * Животът е карнавал, изкуството - литургия.

 

         * За да овладееш изкуството на пародията, трябва да стоиш по-далеч от себе си.

 

         * Забравени поети няма - има незапомнени.

 

         * Изящното слово не винаги е изящно.

 

         * Има музиканти, които не пропускат и една нота, но не създават музика.

 

         * Има творци, при които не можеш да зададеш никакъв въпрос.

 

         * Инженерът гледа на поета отвисоко, но тайно желае да се разменят.

 

         * Каква заблуда, че владееш родния си език!

 

         * Книгата не е „прозорец към света“, а пролука към душата на писателя.

 

         * Който се къпе в многословие, се дави сред афоризми.

 

         * Колкото повече отсъстваме от писанията си, толкова стават те по-истински.

 

         * Краткият афоризъм може да възбуди дълъг мисловен процес.

 

         * Критикът знае, но не умее - поетът не знае, но умее.

 

         * Късият афоризъм е извлечен от дълъг житейски опит.

 

         * Лавровият венец служи да прикрива плешивината.

 

         * Литературата е сбор от думи, подредени по определен начин.

 

         * Литературата прави от НИЩОТО на всекидневието ВСИЧКОТО на човешкия живот.

 

         * Лъжата на изкуството не оправдава изкуството на лъжата.

 

         * Музиката е отломък от тишината на Небето.

 

         * На когото книгите са родина, животът е чужбина.

 

         * Надяваш се всяка твоя книга да е предпоследна.

 

         * Науката раздробява света, изкуството го събира.

 

         * Некадърникът се интересува от изкуство, колкото да го очерни.

 

         * Непрочетените книги вдъхновяват повече от прочетените.

 

         * Нещастието на афориста: да открива свои мисли в чужди афоризми.

 

         * Никой не пише мемоари без надеждата за читател.

 

         * Някои книги те омърсяват само като ги погледнеш.

 

         * Облаците имат кратък живот на небето, но вечен в изкуството.

 

         * Пееш не защото си щастлив, а си щастлив, защото пееш.

 

         * Писателят владее словото, мъдрецът - безмълвието.

 

         * Писателят дописва себе си.

 

         * Подробностите в пейзажа го правят неприятно реалистичен.

 

         * Поезията не предлага познание, а убежище.

 

         * Поезията придава звучност на мълчанието.

 

         * Поетите са обичайните заподозрени в гениалност.

 

         * Представям си книжарница, в която може да изгориш книга.

 

         * При джаза не е най-важното КАКВО свириш, а КАК го свириш.

 

         * Призванието на поета е да назовава.

 

         * Пролетният дъжд, ситен и ненаситен, е най-добрият критик на афориста.

 

         * Разликата между мъдреца и писателя е, че писателят пише.

 

         * Самоубиват се поети, не критици.

 

         * Словото постига своя смисъл в бялото поле между знаците.

 

         * Стихоплетството е продължение на глупостта с други средства.

 

         * Суетата е невидимата цензура на твореца.

 

         * Ученият казва повторими неща, поетът - неповторими.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Седма част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 25. ноември 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]