^* Без бъдеще нямаш минало.

         ^* Без очакване на радост бързо остаряваш.

         ^* Безмерна е Божията милост към невярващите.

         ^* Бог е едновременно безкрайно далеч и безкрайно близо - в тебе.

         ^* Бог е създал човека недоправен, за да се стреми той вечно към милостта му.

         ^* Бог не може да бъде „измислен“.

         ^* Бог не се нуждае от обожание.

         ^* Бог обича човека като свое недъгаво чедо.

         ^* Бог се открива пред Разума, когато Разумът достигне предела си.

         ^* Бог съдържа Разума, но Разумът не съдържа Бог.

         ^* Бог създал Адам и Ева, Ева родила маймуната, а от маймуната произлязъл човекът...

         ^* Богохулникът е обезверен боготърсач.

         ^* В залеза на живота си изпитваме зависимост от Залеза.

         ^* В изкуството на остаряването влиза и това да не се превръщаш в дядо.

         ^* В конфликта между възрастите печелят винаги по-младите - не по-умните.

         ^* В крилете на ангелите също се въдят кокошинки.

         ^* В народното веселие Бог проверява себе си.

         ^* В старостта има мъдрост, но няма надежда.

         ^* Вдетиненият старец се разделя с живота по-леко.

         ^* Великият Маниту ни държи будни дори когато спим.

         ^* Времето изтича между пръстите на Бог.

         ^* Всяко поглеждане на часовника те приближава към Края.

         ^* Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото.

         ^* Вярват в Бог ниските и високите умове - средните вярват в „себе си“.

         ^* Детето иска невъзможното, старецът се отказва и от възможното.

         ^* Децата питат повече, отколкото може да им се отговори.

         ^* Докато си още стар, пий добро уиски.

         ^* Живият младежки порив към истина и красота държи стареца жив.

         ^* Жизнерадостният старец се готви за последния танц.

         ^* За разлика от доброто вино, добрият човек се вкисва с годините.

         ^* Законът е спънка за младия и опора за стария човек.

         ^* Зрелостта започва с познанието за Залеза.

         ^* Идва старостта, а младостта не си отива.

         ^* Има пряк път към Бог - но никой не го знае.

         ^* Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти.

         ^* Исус към учениците си: „Един от вас ДА ме предаде!“

         ^* Какво прави дядо с внуче, което е по-умно от него?

         ^* Когато повечето ти приятели са вече покойници, крачиш като мастодонт...

         ^* Който се чувства стар на младини, се усеща млад на старини.

         ^* Колко изгубено време в размисъл за изгубеното време!

         ^* Кръстните мъки на Исус облекчават всекидневните ни болки.

         ^* Късна старост: вече ти е все едно с кого общуваш.

         ^* Макар и оглупял, старецът е почитан.

         ^* Мисли за оставащия ти живот като за карнавал!

         ^* Мислиш, че си създаваш бъдеще, а си създаваш минало.

         ^* Младежът бяга от скръбта, старецът бяга и от радостта.

         ^* Млади и красиви хора - трагедията не е, че ще умрат, а че ще остареят и погрознеят.

         ^* Младите нехаят за болките на старите, старите нехаят за болките на младите.

         ^* Младият човек живее като безсмъртен - оттам и голямото му отегчение.

         ^* Младостта е поредица от опиянения и терзания.

         ^* На брадат виц се смеят безбрадите.

         ^* На младини те блазни изобилието, на старини - подборът.

         ^* На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.

         ^* На старини се усещаш или още млад, или вече грохнал.

         ^* Надеждата на стареца: да заспи и да не се събуди...

         ^* Най-често споменават Бог невярващите.

         ^* Не заменям живите очи на стареца за мъртвия поглед на младежа.

         ^* Не се опитвай да лекуваш старостта - така само я усложняваш!

         ^* Неудобно ми е да питам Бог какво съм му доверил при раждането си.

         ^* Някои деца се раждат със спомени, други с предчувствия.

         ^* Падналият ангел сънува Човека.

         ^* Посредственият човек рано се усеща стар.

         ^* Представата за Бог като живо същество умъртвява Вярата.

         ^* Престарялата баба става детенце на децата си.

         ^* Пътят на Разума свършва в прегръдките на Бог.

         ^* Радостта на стареца: да гледа красиво момиче, което е отвърнало на погледа му.

         ^* Разумът е домашният любимец на Бог.

         ^* С годините вкусът на щастието изветрява, но вкусът на сълзите остава непроменен.

         ^* С годините звездите се отдалечават...

         ^* С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.

         ^* Старецът не помни какво е изял на обяд, но помни първия изяден пердах.

         ^* Старецът облажава младежа за бъдещето му, младежът облажава стареца за миналото му.

         ^* Старецът решава да пише спомени, когато вече нищо не си спомня.

         ^* Старостта започва с мислите за нея.

         ^* Старостта те кара да се срамуваш - незнайно от какво.

         ^* Съществуването на Бог не е очевидно - не се вижда с очи.

         ^* Уверяват ли те, че изглеждаш още млад, значи си вече стар.

         ^* Умният младеж изглежда по-стар, умният старец изглежда по-млад.

         ^* Хората са забавлението на Бог.

         ^* Целувката на Юда е опрощаване на предателството към него.

         ^* Човек е млад или стар в зависимост от това какъв кон язди.

         ^* Човекът си представя Бог по свой образ и подобие и после се мисли за богоравен.

         ^* Човешката старост е детството на Бог.

         ^* Щастлива мъка има при любов на младини и при творчество на старини.

         ^* Щастливите години - гладни и недоспали, но жадни за живот.

         ^* Щом си дочакал старостта, ще дочакаш и Смъртта.

върни се | продължи

---

^* Осма част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!