* Айсбергът крие тайната си до последния миг.
* Ако върху тебе падне гръм и не те убие, значи си заспал дълбоко.
* Ако маймуната можеше да се смее, животът ни навярно щеше да е друг.
* Ако обичаш дългите сенки, дочакай залеза.
* Без аромата на Смъртта животът губи вкуса си.
* Безмълвието на гората тътне.
* Безсмъртна е Смъртта.
* Бели брези сред черни борове - графиката на гората.
* Бият се гарван и сврака - кое очовечава така тези животинки?
* Българската Смърт е жена - може да пофлиртуваш с нея, преди да те отведе под венчилото.
* В долината вече спят, а върховете още греят в слънчевите лъчи.
* В маймунското царство горилата е венецът на творението.
* В планината хората се поздравяват, сепнати от властта на Природата.
* Вечерни лястовици - къпят се в падащия хлад.
* Внезапната смърт е продължение на здравословния живот.
* Воденицата дърдори и приспива крадците.
* Върхът подсказва героизъм, долината - мъдрост.
* Вярваш, че си завършил благополучно живота си - а той продължава...
* Вятърната мелница е ангелът покровител на хляба.
* Гората те гледа и когато не я виждаш.
* Горчивата Съдба подготвя вкуса ти за сладостта на Смъртта.
* Гробът те скрива от ударите на Живота.
* Грохотът на града заглушава музиката на небесните сфери.
* Да се оставиш на произвола на Съдбата - какво блаженство...
* Да умреш с чувството, че си току-що роден...
* Дали Смъртта ще ти позволи да узнаеш какво има след нея?
* Дали ти си отиваш от Живота, или Животът си отива от теб?
* Докато не мислиш за Смъртта, си нетленен.
* Дъждът е кралски жанр...
* Дъждът приспива будната и разбужда спящата душа.
* Дървото остарява по-красиво от човека.
* Една есен ще ти е последна - не забравяй да й се порадваш.
* Жабата квака до запознанството си с щъркела.
* Живеене заради самото живеене - почти артистично постижение.
* Живееш само веднъж, но ако не ти харесва, и това е много.
* Животът има само това значение, което му придаваш.
* Животът има цена само когато не я знаеш.
* Животът не е толкова сериозен, че да му се посветиш изцяло...
* Животът няма смисъл - тъкмо тук е дълбокият му смисъл...
* Зазоряването е святото тайнство на Природата.
* Залезът е най-красив, когато изгревът е бил забулен в облаци.
* Има женски, меки върхове и мъжки, настръхнали чукари.
* Има живот след живота, но има живот и преди живота.
* „Има още един, по-добър свят!“ - рече прасето по Коледа.
* Когато дъждът преминава в градушка, показва характера си.
* Когато остарееш, усмивките ти стават въздишки.
* Кое е за предпочитане: да умреш болен или да умреш здрав?
* Кое е по-важно: да знаеш датата на раждането си или датата на смъртта си?
* Който не е готов за Смъртта, не е готов и за Живота.
* Културата включва Природата - цивилизацията я изключва.
* Леглото е най-доброто място за любов и за смърт.
* Между дъжда и сълзите няма общо, и все пак...
* Миризмата на гнили ябълки изостря вкуса към Живота.
* Мислиш, че си сам, а от клонака те наблюдава синигер...
* Мисълта за Смъртта тревожи, но и страшно успокоява, страшно...
* Мисълта, че си още жив, не ти е достатъчна...
* На младини си пожелаваш лек живот, на старини - лека смърт.
* Най-важните неща в живота присъстват чрез своето отсъствие.
* Най-високи са морските вълни, които се блъскат в дъното.
* Най-голямото чудо: свят без чудеса.
* Най-злият враг на вълците е немската овчарка - опитомен вълк.
* Най-красиви са скоковете на кошутата, когато е изплашена до смърт.
* Най-хубавото на птиците е, че говорят на непознат език.
* Най-черна е сянката на бялата мечка.
* Не можеш да разбереш живота си, ако само го градиш.
* Не се обеси, защото не намери достатъчно красиво дърво.
* Неизлечимата болест разтваря портите на Ада.
* Никога не е скучно да мислиш за Смъртта.
* Няма избавление за страхуващия се от Смъртта.
* Няма прегради за скочилия в бездната...
* Облаците са предизвикателство към едноизмерния свят на човека.
* Основи на хигиената: „Всеки ден по-чисти от следващия...“
* От върха на планината навлизаш в облаците.
* От умиращия не очаквай справедливост.
* „Парите или живота!“ - „Вземете ми живота, парите ми трябват.“
* Планината замайва с многообразието, морето - с еднообразието.
* Планината те скрива, морето те издава.
* По Коледа прасето се побратимява кръвно с ножа.
* Повечето хора живеят само веднъж.
* Покоят на планината опиянява, шумът на града отрезвява.
* Последният ти миг не е последен...
* Прасето никога не поглежда към звездите.
* Преди Смъртта да се обърнеш с гняв назад и да не откриеш нищо...
* Предсмъртната агония не може да се симулира.
* Представям си дъжд, който вали от земята към облаците...
* Приключението на Живота започва едва когато осъзнаеш, че той приключва.
* Решението да сложиш край на живота си те зарежда с жизнелюбие.
* Смърт по време на сън - може би най-прекрасния...
* Смъртта е добра възможност да започнеш живота си наново.
* Смъртта е като едрата шарка - не повтаря.
* Смъртта идва в края на живота - защо не в началото?
* Смъртта не носи свобода.
* Смъртта повелява да се докажеш в Живота.
* Смяташ, че Смъртта е близо, а живееш още дълго - в очакване.
* Снежният човек не издава намеренията си.
* Стръкове трева - обещание за вечност...
* Създател, Рушител, Потребител, Наблюдател - каре аса в покера на живота.
* Тъкмо си се научил да живееш, пристига Смъртта.
* Узрял си за Смъртта, но тя те грабва, щом за миг загубиш готовността.
* Умира само живият човек - мъртвият е безсмъртен.
* Умирането е горчива напитка, Смъртта - сладка целувка.
* Уханието на бебешка бузка ми дава сили да крача към Смъртта.
* Целта е да напуснеш този живот такъв, какъвто си.
* Шумът на гората е зеленият глас на морето.
* Щастие е да умреш, преди да си повикал Смъртта.
върни се | продължи
---
* Девета част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на Издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!
|