Лунната соната

Цветелина Манова

„Moonlight sonata is the Moon itself”

Оглушах от чакане
освирепях от дишане
не се намери кой
и как да ме разплаче
до оргазъм
отдавна вече
не съм ничия цигулка
пианото мълчи
с разбити зъби
след зловещ побой
и с изкорубена усмивка
изстиват на перваза
часовниците-мигове
с неравномерен пулс
с увяхнал дъх
на роза от хербарий
а музиката пърха
по вцепенените тела
с криле на нощна пеперуда
преминала през ада
на свещта
танцува валс със залеза
по черно-белите клавиши
на тишината,
ослепяла от викане