Александър Мануилов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

 

НЕВИДИМИЯТ

 

Александър Мануилов

 

         После момчето отишло да попита химиците дали не знаят как може да стане видим.

 

         Но те казали, че още не са открили такова лекарство.  

 

 

 

         Отишъл момъкът да попита физиците дали не знаят как може да стане видим.

 

         А те отговорили, че неговият случай е само теоретично възможен.  

 

 

         После отишъл и попитал свещениците дали не знаят, как може да стане видим.

 

         Но те отвърнали, че по-добре да не става видим.  

 

 

         Отишъл и при психолозите да ги попита дали не знаят как може да стане видим.

 

         Но те започнали да му задават други въпроси.  

 

 

         Отишъл момъкът и при артистите да ги пита дали не знаят как може да стане видим.

 

         Но те не го чули.  

 

 

         Отишъл и при тъмничарите, да ги попита дали, ако наруши закона, ще го глобят и затворят

 

         и дали така няма да стане видим.

 

         Но те му викнали, да бяга далече. И му забранили да говори със затворниците.  

 

 

         Отишъл и при хората, които медитират, да ги пита как се става видим, а те му разказали един коан:  

 

 

         (много голяма пауза)   

 

 

 

 

 

 

         И момъкът помедитирал, помедитирал, но после се влюбил.

 

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2010 г.

© 1998-2024 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]