Мария Донева

приказки

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Истината за Луната

 

Мария Донева

 

 

 

        Една от най-строго пазените тайни е свързана с химичния състав и строежа на Луната. През вековете много пъти са били формулирани хипотези по този въпрос, но окончателно той е изяснен на 20 юли 1969 година, когато за пръв път човешки крак стъпва на лунната повърхност.
        Всеки е виждал снимки от събитието.
        За съжаление тези снимки са фалшифицирани.
        НАСА, ФБР, КГБ, ДАНС и Любка Кумчева знаят истината за Луната, но са обещали на майките си да не я издават. Майките им също я знаят.
        Съвсем случайно аз попаднах на фактите за Луната.
        Оказва се, че тя е направена от кашкавал.
        Това обяснява цвета й, както и дупките по повърхността, получени в резултат от редовните набези на плъхове от Марс.
        На Луната има два сезона – твърд и мек. По време на твърдия сезон е студено и сухо, духат силни ветрове и разнасят мляко на кристали. Това са млечни игли с различни размери, от един милиметър до 4-5 метра, които правят прилуняването опасно, а по откритите части – практически невъзможно. Получават се навявания и млечни преспи, а неведнъж самонадеяни туристи от други планети са били затрупвани от млечни лавини.
        По-благоприятен е мекият сезон. Тогава Луната се превръща в желирано блато, над което се носят плътни златисти изпарения. Навсякъде има искрящо-жълти маслени локвички. Ходенето е трудно, усещането е, че си настъпил мека дъвка с големина и размери на естествен спътник на Земята. Туроператорските агенции на Марс преди заминаване настойчиво препоръчват на своите клиенти пълна епилация на козината, включително тъй наречената „бразилска кола маска”, защото лунният кашкавал е силно лепкав, трудно се отстранява и това може да създаде проблеми и неловки ситуации. Въпреки това той има много богато съдържание на протеин и козината на марсианските плъхове бързо пониква след завръщането им на родната планета.
        Като заключение искам да добавя, че Луната е екологичен, естествен и на практика – почти неизчерпаем източник на кашкавал и за жителите на планетата Земя. Този кашкавал е маслен и високо-октанов и той би могъл да се използва за гориво. От него биха могли да се произвеждат кашкавалки, тутманици и средства срещу косопад.
        Нека не допускаме човечеството да тъне в заблуди!
        Нека не оставяме долните марсиански плъхове да гризат собствената ни Луна!
        Не на световната лунна конспирация!
        Да живее кашкавалът!
        Ура.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. февруари 2010 г.
©1998-2020 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]