Тръгваш от точката, кой би предположил -
ще повториш търпението на ембриона -
защото си или много глупав, или знаеш
какво слага точка: накъсаните сънища
за белези, гледани само на тъмно,
упорство на втората възглавница - някой
да плаче вляво в главата ти. Колко е вървял
дотук, какво е хващал е без значение,
има обаче думите за преди молебен
и други за след аутопсия, а между тях
и отпечатъка, който полага край –

хартията, пресечката,
която няма вече никой да запълни.

Виждам как се усмихват вътрешностите ти.
Как по вените ти излизат свастики.
Пак се опита да прецакаш времето.
Щом си мокър, значи ще вали.

Знаеш къде почива болката.
В града ни няма електричество и хора.
Притопляме смъртта на гръмотевици.
Черна дъга те прескача в тъмното.

Спиш само двайсет и петия час.
Лицето ти е възглавничка за игли.
Ръкавиците ти са чужди.
Затвориш ли очи, виждаш скелета си.

Не искам да те разтривам със сол.
И да не искаш, минаваш всеки път -
мостът, по който залязват дните ти…
бяла дъга на предградията.

Там убиват редовно котки.
Искаше ми се да си чистник като мен.
Всеки нечестен човек се влюбва.
Но с теб защо гнием сами?

Да си отглеждаш дните в саксии,
отляво надясно, да ги оглеждаш,
а когато саксиите свършат –
да садиш наново, да забравяш
вторника, веднага щом в почвата му
изплаче нов вторник – така,
само така ще заспиш, ще кажеш:
вторник да сготвим, да идем
до площада, до вторник, иначе
все ще чоплиш от пръстите някакви
предни планове. Кратката памет
на вечния жив. Отглеждане
на дните, дните в саксии.

Кактуси.

През рамката на вратата
не може да минеш с дрехите.
Избери си: глава или тяло;
не може да минеш с двете.
Убиваш ме с тези догадки
какво те очаква вътре,
някой - да ти скрепи тялото,
нещо - да ти строши главата.
Рамката ти облизва темето.
На мига си зазидан в прага.
Божичко, колко си висок...
Като някой, пропуснал смъртта си.

Тази брава е окова -
ще те хване за врата - та.

Тази брава е език -
ще ти каже кой съм вътре.

Тялото ти е лице
и наужким се прозява.

Кру – кру-шката изгърмя!…

Ще напипаш ли по памет?

Вратата се разтваря на
квадра-ра - ти - ти-
в квадратната си стая пиеш
призраци брада-ра - ти - ти-
какво криеш в мрака -
какво ще го чака
голото ми око -
витло или длето или
стъкло - легло или какво
се вижда през ключалката
освен как ти се казва майката
и кой е убил баща ти - ти си ебати
поета, а аз стоя проклета пред
врата-ра- та - та
ти- ти- ти – ти

ключове, които крият къде какво,

ключове, които се клонират като клетки,

ключове, които не канят вкъщи и

ключове, които канят вкъщи кучки,

ключове, които като кост кървят, кастрирана,

ключове, които канят на купона (матей 16 19),

ключове, които не карат на клада крушките,

ключове, които каканижат, не казват кой,

ключове, които калайдисват клитори,

ключове, които качваш на кутрето с кеф,

ключове, които крещят в кошмара на ключаря,

ключове, които кътат, ключове, които колят,

ключът който е око.