Не знам дали страхът, че връщам се отново тук
като странник без подслон, загубил своя дом.
Не спира сега.
(Авеню – Бягство)

         Харесваше ми да те гледам, как се събличаш. Развитото ти, привлекателно тяло ме възбуждаше. Ти го знаеше и точно поради това не спираше да го правиш. Когато те целунах за първи път под завивките на тесния креват и двамата бяхме на „Кале”. На следващия ден продължихме да се натискаме на пода в ъгъла. Дори и навън започна да ми пускаш езици и да облизваш устните ми.

         Харесваше ти да ми бъркаш в гащите, докато говоря с гаджето ми по телефона. Да бъдем по боксерки в леглото. Леко да ме отвиваш и да целуваш зърната ми. Да ти казвам да спреш, а ти да отговаряш, че искаш да си играеш. Когато оставям джиесема, да лягаш отгоре ми. Тялото ми да бъде неподвижно, а твоето да се движи в ритъма на музиката.

         Харесваше ми да свиквам с тялото ти. Обръщах се и се впивах във врата ти като вампир. Това все повече ме окуражаваше да стигна докрай. Не ме интересуваше само секса, бях влюбен. Предложих ти, разбира се прие. Това не ти беше първият път с момче, но с мен ти беше интересно.

         Харесваше ти да си играеш с мен. На един купон се нацупи. Отидох в кухнята, седнах под масата и започнах да си правя белези по кожата с един от по-острите ножове. Докато се депресирах, ти остана оттатък с най-добрата ми приятелка. Стана ми интересно, за какво си говорите и се долепих до вратата да подслушвам. Чух, как иска да спи с теб, а ти й отказваш деликатно, защото още не е готова. Ядосах се и се наврях обратно под масата. Чувствах се предаден, сякаш умирах, бях свикнал с теб.

         Харесваше ми да съм само с теб. Същата вечер ти видя, че ме няма и дойде при мен. Отвори вратата, попита, какво ми е и ме погали. Не знам, дали ти отговорих, но ти каза, че ме обичаш. Усмихна се, направо ме омагьоса и се сдобрихме. Върнахме се при нея и продължихме да пием. Вече пияни влязохме и тримата в банята.

         Харесваше ти да се къпем заедно. Намокри тялото си, намаза го с шампоан и ме помоли да ти изтъркам кръста с гъбата. Хванах я и започнах да го правя бавно. Силвия тръгна да ти пуска ръце, аз те погледнах, казах ти, че няма проблем, обърнах се и започнах да й облизвам зърната. Беше изненадана, определено не го очакваше, мислеше, че я мразя. Всъщност, когато ти предлагаше да я чукаш, наистина исках да й счупя врата, но после ми мина. Междувременно ти вече измиваше пяната от себе си. След малко Силвия ни остави сами. Започнах да придърпвам устните ти към моите, докато ръката ми се пързаляше по тялото ти и накрая се спря на члена. Седнахме на пода и започнах да го мачкам. Беше приятно. Щеше да е още по-хубаво, ако плочките не убиваха толкова.

         Харесваше ми да лежа до теб. Преместихме се в стаята на малкия креват, на който те целунах за първи път. Започнах да те галя, докато Силвия лежеше на пода и се правеше на заспала. Бяхме по гащи и подпрях главата си на твоите гърди. Нямах идея, какво означава, че вече сме само по боксерки – секс или просто ти е прекалено топло, докато се надявам на нещо повече. Затова мълчах. Надигнах се, започнах да те целувам. Успокояваше ме да повтарям, че те обичам. Отговаряше ми шепнешком. Накрая просто ме попита, дали искам да ти духам. Без колебание, както се бях надвесил над теб и за пореден път те целувах по врата, започнах постепенно да се отпускам все по-надолу, облизвайки набитото ти тяло. Свалих сините ти боксерки и започнах да си играя.

         Харесваше ти да заспиваме прегърнати. Нощта мина бързо. Никога няма да забравя силната ти прегръдка. На сутринта трябваше да ставаш рано. Докато пиехме кафе, ме попита, дали искам да ми дадеш любимата си гривна – да не те забравя никога, за спомен. Нямаше нищо друго в себе си. Това беше единственото нещо, което можеше да ми дадеш. Не я взех, защото така или иначе, никога няма да те забравя. Целуна ме за довиждане, каза, че ме обичаш, отвори вратата и тръгна.

         Харесваше ми да мисля за теб. Беше със семейството си, не можех да ти звъня. Не се бяхме чували цяло денонощие. Звъннах ти на другия ден, но ти не вдигаше. Притесних се да не ти се е случило нещо. Какво ли не си помислих. Включително, че ми се сърдиш. Фантазирах си, че имаш някой друг и оставам сам. Започнах да изпращам смс-и. Колко те обичам, какво си за мен, как не искам да те изгубя.

         Харесваше ти да получаваш съобщения от мен. Никога не си триеше моите смс-и. Сега обаче ми отговори баща ти – че съм педал и ще ме убие. След малко ми звънна и майка ти. „Какви са тези работи. Не сте малки деца. Не те ли е срам. На 14 трябва да мислите за момичета. Какви са тия педерастки истории. Ако си гей, синът ми не е. Повече няма да се виждате!”

         Харесваше ми да друсам с теб. Изключих си телефона. Изкарах няколко часа, поклащайки се депресиран назад-напред на дивана. Слушах чалга. Реших, че така мога да изкарам цял ден и се насилих да изляза. Звъннах на Силвия. Взехме трева и амфети от Коки. Отидохме на строежа и се започнахме.

         Харесвах ти. След няколко дни се появи и каза, че трябва да говорим. Няма как да се виждаме, никакъв шанс да сме заедно. Пушехме на терасата и ти повиши глас, въпреки че гаджето ми беше в стаята. Аз съм виновен за всичко. Играта свърши. Харесваше ми да те губя.