Мартин Костов

Помня лятото И есента Как се разхождаха по гърбът ми Надолу и на горе

Времето – сякаш не го е имало Като трън и кръв Далече от мен Цъфтят розите

Без или със теб Деня и нощта сменят местата си Цветовете и мирисът на нас Разливащият се океан в устата ти Ме бави И ме спира Да те искам

Бяхме И не Ти и аз Под тъмното небе умирам И се раждам Само в мислите си Знам

Всеки Ден Дори и днес Живея Със и във Болка Отпускам се там Вътре в нея Като натурален степ В празно тяло Без вкус и мирис На пипане няма нищо И цвят Отдавна те няма Вода Смисъл И тялото ти Сърцето и ръцете които всяка вечер ме галеха Гледах ги и те мен