Мартин Костов

мъртвите пеят песента напомня цвета на очите ти

Няма ме Блестиш Сякаш си звезда Която търси Облаци и паркове

Целуващ Хапещ Възбуден Залез е Сърцето ти

сваляш дрехите боксерките и по кожата ми оставяш себе си

в ръцете ти сърцето ми ти тежи

търсиш рая в ръцете на студения ад целуваш огъня

в ръцете ти разцъфтяват крилете ми като облак студено целуваш

цигарата дими в лицето на дланта където живях преди да отвориш прозорците

ти си облачна топла вечер ситна и вечна

Облаците се късат В ръцете ти Оставам Буден Гол и сам

очите ти са стъклото което ме поряза будни камъни в краката ми

утре ще забравя не само името но и лицето ти цвета на кожата и думите без глас